Печат Печат
Наблюдавани медии

Какви като тип и качество, чии като собственост и колко са медиите в България в навечерието на предизборната кампания за Парламентарни избори ‘2014? 

Радио и телевизия

По данни на СЕМ към 30 април 2014 общият брой на разпространяваните на територията на страната търговски радио- и телевизионни програми е 202. Доставяни са от 158 доставчика на медийни услуги. 

Обществените доставчици на аудио визуални медийни услуги са 7.Българска национална телевизия;Българско национално радио;
  • Пловдивска митрополия на БПЦ, доставящ "Пловдивска православна телевизия";
  • ИА "Военни клубове и военно почивно дело", доставящ "Военен телевизионен канал;
  • ПП "Атака", доставящ телевизионна програма  "Алфа ТВ";
  • Народно читалище "Христо Ботев", доставящ тв програма "Часът на Нови пазар";
  • СУ "Св. Климент Охридски", доставящ "Алма матер ТВ" и "Алма матер Класик FM радио". 
Вестници - ежедневници

По данни на Националния статистически институт през 2013 г. в България са разпростанени 54 ежедневника, покриващи относително равномерно територията на цялата страна. Общият брой на издаваните вестници - седмичници, месечници и др. е 307.

Онлайн медии
не се вкючват социалните медии – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове.

Не разполагаме с обща количествена рамка, карта на работещите онлайн медии – информационни агенции, новинарски сайтове с национална или регионална аудитория. 

В групата на онлайн медиите визираме медии, разпространявани чрез интернет, универсално достъпни. В категорията влизат информационни и новинарски сайтове, електронни издания на традиционни медии - печатни, радио и телевизионни, както и блогове и социални медии.

В Изборния кодекс се говори за доставчици на онлайн новинарски услуги, които доставят медийни услуги чрез интернет. От тази категория се изклален или регионален обхват на аудиторията. Известно е, че по-голямата част от традиционните медии – телевизия, радио и печатни медии, вече са разработили своите електронни страници като динамични, бързообновяващи се и широко достъпни платформи.

Извадка на ГИСДИ

ГИСДИ наблюдава целево дейността на търговските доставчици на медийни услуги в изборния процес. В извадката ни влизат както медии с национално, така и с регионално и локално разпространение.  Поствяме акцент върху печатните и онлайн медиите. 

Извадката ни няма претенции за представителност. В нея са включени 180 медии, достигащи до избирателите във всичките 31 многомандатни избирателни района в страната. 

Основните критерии за селектиране на наблюдаваните медии са:
  • аудиторен обхват и разпознаваемост на медията (reach and recognition);
  • ангажираност на аудиторията - реакция, разпространение на медийното съдържание (engagement);
  • регионално представяне. 
Здравословност и независимост на медийната система
 
Данните за развитието на медийната среда в България показват относително равномерно медийно покритие на страната. Няма регион в България, който да не е развил мрежа от регионални и местни медии, работещи паралелно с националната медийна мрежа.

Въпросът е подобно медийно насищане и разпространение гарантира ли плурализъм и демократичност на публичния дебат? Пред вид количествено превъзходство на търговските над обществените медии и видовото разнообразие сред тях, дали можем да разчитаме наздравословна и балансирана медийна среда?
Здравословна за медиите като бизнес организации, които в конкурентна надпревара достигат до самозабрава, за медиите като социален актьор, обществена институция в процеса на формиране и регулиране на общественото мнение особено в изборен процес.

Здравословна за аудиториите като гражданска, електорална маса, която често се оказва оплетена в мрежите за политическо въздействие чрез медиите.

Здравословна също и за политическите субекти, законодателните и регулаторни органи, за да не изпадат в безпомощност пред бизнес интересите на медийните предприятия, пред икономическата преса на големите корпорации в установяването на професионални стандарти за взаимоизгодни и благотворни взаимоотношения между субектите в медийната сфера.
 
Според OSCE здравословната медийна среда се развива върху широка основа от гражданска журналистика и социални медии. Предполага система от търговски медии, освободени от политически и/или икономически влияния. Включва обществени медии и евентуално държавни медийни предприятия. По подобен начин е структурирана и медийната система в България. У нас държавни медии няма – има обществени, финансирани от държавния бюджет и от реклама. Развита е мрежа от търгвски медии, но до колко е независима не бихме могли да твърдим преди да се изясни собствеността. Социалните медии се развиват, но бихме ли могли да кажем същото за гражданската журналистика?
Печат Печат


» Четвърта власт » Парламентарни '2014 » Наблюдавани медии