Четвърта власт
Наблюдавани медии
Какви като тип и качество, чии като собственост и колко са медиите в България в навечерието на предизборната кампания за Парламентарни избори ‘2014?
Радио и телевизия
По данни на СЕМ към 30 април 2014 общият брой на разпространяваните на територията на страната търговски радио- и телевизионни програми е 202. Доставяни са от 158 доставчика на медийни услуги.
Обществените доставчици на аудио визуални медийни услуги са 7.Българска национална телевизия;Българско национално радио;
Какви като тип и качество, чии като собственост и колко са медиите в България в навечерието на предизборната кампания за Парламентарни избори ‘2014?
Радио и телевизия
По данни на СЕМ към 30 април 2014 общият брой на разпространяваните на територията на страната търговски радио- и телевизионни програми е 202. Доставяни са от 158 доставчика на медийни услуги.
Обществените доставчици на аудио визуални медийни услуги са 7.Българска национална телевизия;Българско национално радио;
- Пловдивска митрополия на БПЦ, доставящ "Пловдивска православна телевизия";
- ИА "Военни клубове и военно почивно дело", доставящ "Военен телевизионен канал;
- ПП "Атака", доставящ телевизионна програма "Алфа ТВ";
- Народно читалище "Христо Ботев", доставящ тв програма "Часът на Нови пазар";
- СУ "Св. Климент Охридски", доставящ "Алма матер ТВ" и "Алма матер Класик FM радио".
Вестници - ежедневници
По данни на Националния статистически институт през 2013 г. в България са разпростанени 54 ежедневника, покриващи относително равномерно територията на цялата страна. Общият брой на издаваните вестници - седмичници, месечници и др. е 307.
Онлайн медии
не се вкючват социалните медии – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове.
Не разполагаме с обща количествена рамка, карта на работещите онлайн медии – информационни агенции, новинарски сайтове с национална или регионална аудитория.
В групата на онлайн медиите визираме медии, разпространявани чрез интернет, универсално достъпни. В категорията влизат информационни и новинарски сайтове, електронни издания на традиционни медии - печатни, радио и телевизионни, както и блогове и социални медии.
В Изборния кодекс се говори за доставчици на онлайн новинарски услуги, които доставят медийни услуги чрез интернет. От тази категория се изклален или регионален обхват на аудиторията. Известно е, че по-голямата част от традиционните медии – телевизия, радио и печатни медии, вече са разработили своите електронни страници като динамични, бързообновяващи се и широко достъпни платформи.
Извадка на ГИСДИ
ГИСДИ наблюдава целево дейността на търговските доставчици на медийни услуги в изборния процес. В извадката ни влизат както медии с национално, така и с регионално и локално разпространение. Поствяме акцент върху печатните и онлайн медиите.
Извадката ни няма претенции за представителност. В нея са включени 180 медии, достигащи до избирателите във всичките 31 многомандатни избирателни района в страната.
Основните критерии за селектиране на наблюдаваните медии са:
По данни на Националния статистически институт през 2013 г. в България са разпростанени 54 ежедневника, покриващи относително равномерно територията на цялата страна. Общият брой на издаваните вестници - седмичници, месечници и др. е 307.
Онлайн медии
не се вкючват социалните медии – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове.
Не разполагаме с обща количествена рамка, карта на работещите онлайн медии – информационни агенции, новинарски сайтове с национална или регионална аудитория.
В групата на онлайн медиите визираме медии, разпространявани чрез интернет, универсално достъпни. В категорията влизат информационни и новинарски сайтове, електронни издания на традиционни медии - печатни, радио и телевизионни, както и блогове и социални медии.
В Изборния кодекс се говори за доставчици на онлайн новинарски услуги, които доставят медийни услуги чрез интернет. От тази категория се изклален или регионален обхват на аудиторията. Известно е, че по-голямата част от традиционните медии – телевизия, радио и печатни медии, вече са разработили своите електронни страници като динамични, бързообновяващи се и широко достъпни платформи.
Извадка на ГИСДИ
ГИСДИ наблюдава целево дейността на търговските доставчици на медийни услуги в изборния процес. В извадката ни влизат както медии с национално, така и с регионално и локално разпространение. Поствяме акцент върху печатните и онлайн медиите.
Извадката ни няма претенции за представителност. В нея са включени 180 медии, достигащи до избирателите във всичките 31 многомандатни избирателни района в страната.
Основните критерии за селектиране на наблюдаваните медии са:
- аудиторен обхват и разпознаваемост на медията (reach and recognition);
- ангажираност на аудиторията - реакция, разпространение на медийното съдържание (engagement);
- регионално представяне.
Здравословност и независимост на медийната система
Данните за развитието на медийната среда в България показват относително равномерно медийно покритие на страната. Няма регион в България, който да не е развил мрежа от регионални и местни медии, работещи паралелно с националната медийна мрежа.
Въпросът е подобно медийно насищане и разпространение гарантира ли плурализъм и демократичност на публичния дебат? Пред вид количествено превъзходство на търговските над обществените медии и видовото разнообразие сред тях, дали можем да разчитаме наздравословна и балансирана медийна среда?
Здравословна за медиите като бизнес организации, които в конкурентна надпревара достигат до самозабрава, за медиите като социален актьор, обществена институция в процеса на формиране и регулиране на общественото мнение особено в изборен процес.
Здравословна за аудиториите като гражданска, електорална маса, която често се оказва оплетена в мрежите за политическо въздействие чрез медиите.
Здравословна също и за политическите субекти, законодателните и регулаторни органи, за да не изпадат в безпомощност пред бизнес интересите на медийните предприятия, пред икономическата преса на големите корпорации в установяването на професионални стандарти за взаимоизгодни и благотворни взаимоотношения между субектите в медийната сфера.
Според OSCE здравословната медийна среда се развива върху широка основа от гражданска журналистика и социални медии. Предполага система от търговски медии, освободени от политически и/или икономически влияния. Включва обществени медии и евентуално държавни медийни предприятия. По подобен начин е структурирана и медийната система в България. У нас държавни медии няма – има обществени, финансирани от държавния бюджет и от реклама. Развита е мрежа от търгвски медии, но до колко е независима не бихме могли да твърдим преди да се изясни собствеността. Социалните медии се развиват, но бихме ли могли да кажем същото за гражданската журналистика?
Данните за развитието на медийната среда в България показват относително равномерно медийно покритие на страната. Няма регион в България, който да не е развил мрежа от регионални и местни медии, работещи паралелно с националната медийна мрежа.
Въпросът е подобно медийно насищане и разпространение гарантира ли плурализъм и демократичност на публичния дебат? Пред вид количествено превъзходство на търговските над обществените медии и видовото разнообразие сред тях, дали можем да разчитаме наздравословна и балансирана медийна среда?
Здравословна за медиите като бизнес организации, които в конкурентна надпревара достигат до самозабрава, за медиите като социален актьор, обществена институция в процеса на формиране и регулиране на общественото мнение особено в изборен процес.
Здравословна за аудиториите като гражданска, електорална маса, която често се оказва оплетена в мрежите за политическо въздействие чрез медиите.
Здравословна също и за политическите субекти, законодателните и регулаторни органи, за да не изпадат в безпомощност пред бизнес интересите на медийните предприятия, пред икономическата преса на големите корпорации в установяването на професионални стандарти за взаимоизгодни и благотворни взаимоотношения между субектите в медийната сфера.
Според OSCE здравословната медийна среда се развива върху широка основа от гражданска журналистика и социални медии. Предполага система от търговски медии, освободени от политически и/или икономически влияния. Включва обществени медии и евентуално държавни медийни предприятия. По подобен начин е структурирана и медийната система в България. У нас държавни медии няма – има обществени, финансирани от държавния бюджет и от реклама. Развита е мрежа от търгвски медии, но до колко е независима не бихме могли да твърдим преди да се изясни собствеността. Социалните медии се развиват, но бихме ли могли да кажем същото за гражданската журналистика?