За нас
Виж още
Печат 
ЕВРОизбори '2014
Михаил Мирчев: Дубльорите ще определят победителя на евровота
Модерните съвременни политики обикновено се определят от интересите на държавите, а не от чувства. Не мислите ли?
- Интересите са определящи, но идентичността също е въпрос на интерес. Фундаментален интерес на хората и на обществата като цяло е да могат да си отговорят на въпроса „Кой съм аз?”. И колкото и в момента да се правим, че има само икономически интереси, на много дълбоко цивилизационно и човешко равнище има интереси за отношенията между расите, между националните традиции, за отношенията между религиозните и културните модели на отделните народи и т.н. Това също са интереси, които не бива да се свързват само с пари и икономика. Има много случаи в историята, когато хората и народите, ако бъдат поставени пред такъв избор, биха избрали по-изостанала икономика, по-нисък стандарт и дори материално по-лошо живеене, но да запазят своята идентичност, да не скъсат връзката със своята история и културна самобитност и да знаят, че това са важни неща от цивилизационна и културна гледна точка. И тогава социалното и икономическото отива на втори план.
- Защо смятате, че българите генетично, цивилизационно и културно имат пряка връзка със славянството? По този въпрос има най-различни мнения, обикновено полюсно противоположни. Какво показва вашето изследване?
- Исторически имаме връзка със славянството, защото българите независимо от генетично, етносно и така нататък определение, идвайки на Балканския полуостров се омешват със славяните и създават една много своеобразна българо-славянска цивилизация. В момента не е модерно да се нарича „българо-славянска” – изчистена е думичката „българо” и се нарича само „славянска”. Така че няма кой да отрече тази генетична и историческа връзка.
- Кой изчисти думичката „българо” от словосъчетанието „българо-славянска” култура?
- Всички „реформатори”, които пренаписват българските учебници от последните 20 години, се опитват да махнат „българо”, „българско” и т.н. А и предишните ни братя от Съветския съюз също не обичаха „българо”, защото ние сме им дали и азбука, и самочувствие на славянска цивилизация. Но тъй като са голяма нация, изпитват една ревност да не дават прекалени аванси на по-малкия брат. Това го имаше още преди 1989г., затова ние казваме „българска писменост”, „българска култура”. Но истината е, че през VІІ, ІХ, ХІ век цивилизацията в българската държава и чрез българската държава тук е „българо-славянска”, а не „славяно-българска”.
- Как се отразява русофилството и русофобството на нашата битност и идентичност?
- За това зададохме въпроса и хората се самоопределиха в това политическо противопоставяне на русофили и русофоби. И данните са много интересни – съотношението е три към едно, 34% твърдо се определят като русофили срещу 11% русофоби. Останалите не могат да направят такова определение за себе си. Става дума за изследване само в София. Много интересно беше, че в средите на ГЕРБ русофилите изобщо не са малко, в средите на българските националисти русофилите са около половината. И особено учудващо е, а много дори не искат да го приемат като факт, че в Реформаторския блок русофилите в София бяха около 25%, което е всеки четвърти. Другият горчив хап за тях е, че русофобите не са чак толкова много, тоест има един баланс между двете предпочитания.
Интервю на рени Нешкова
Михаил Мирчев: Дубльорите ще определят победителя на евровота
Гласове, 23 април 2014
Модерните съвременни политики обикновено се определят от интересите на държавите, а не от чувства. Не мислите ли?- Интересите са определящи, но идентичността също е въпрос на интерес. Фундаментален интерес на хората и на обществата като цяло е да могат да си отговорят на въпроса „Кой съм аз?”. И колкото и в момента да се правим, че има само икономически интереси, на много дълбоко цивилизационно и човешко равнище има интереси за отношенията между расите, между националните традиции, за отношенията между религиозните и културните модели на отделните народи и т.н. Това също са интереси, които не бива да се свързват само с пари и икономика. Има много случаи в историята, когато хората и народите, ако бъдат поставени пред такъв избор, биха избрали по-изостанала икономика, по-нисък стандарт и дори материално по-лошо живеене, но да запазят своята идентичност, да не скъсат връзката със своята история и културна самобитност и да знаят, че това са важни неща от цивилизационна и културна гледна точка. И тогава социалното и икономическото отива на втори план.
- Защо смятате, че българите генетично, цивилизационно и културно имат пряка връзка със славянството? По този въпрос има най-различни мнения, обикновено полюсно противоположни. Какво показва вашето изследване?
- Исторически имаме връзка със славянството, защото българите независимо от генетично, етносно и така нататък определение, идвайки на Балканския полуостров се омешват със славяните и създават една много своеобразна българо-славянска цивилизация. В момента не е модерно да се нарича „българо-славянска” – изчистена е думичката „българо” и се нарича само „славянска”. Така че няма кой да отрече тази генетична и историческа връзка.
- Кой изчисти думичката „българо” от словосъчетанието „българо-славянска” култура?
- Всички „реформатори”, които пренаписват българските учебници от последните 20 години, се опитват да махнат „българо”, „българско” и т.н. А и предишните ни братя от Съветския съюз също не обичаха „българо”, защото ние сме им дали и азбука, и самочувствие на славянска цивилизация. Но тъй като са голяма нация, изпитват една ревност да не дават прекалени аванси на по-малкия брат. Това го имаше още преди 1989г., затова ние казваме „българска писменост”, „българска култура”. Но истината е, че през VІІ, ІХ, ХІ век цивилизацията в българската държава и чрез българската държава тук е „българо-славянска”, а не „славяно-българска”.
- Как се отразява русофилството и русофобството на нашата битност и идентичност?
- За това зададохме въпроса и хората се самоопределиха в това политическо противопоставяне на русофили и русофоби. И данните са много интересни – съотношението е три към едно, 34% твърдо се определят като русофили срещу 11% русофоби. Останалите не могат да направят такова определение за себе си. Става дума за изследване само в София. Много интересно беше, че в средите на ГЕРБ русофилите изобщо не са малко, в средите на българските националисти русофилите са около половината. И особено учудващо е, а много дори не искат да го приемат като факт, че в Реформаторския блок русофилите в София бяха около 25%, което е всеки четвърти. Другият горчив хап за тях е, че русофобите не са чак толкова много, тоест има един баланс между двете предпочитания.
Интервю на рени Нешкова
Михаил Мирчев: Дубльорите ще определят победителя на евровота
Гласове, 23 април 2014
Печат
