За нас
Печат 
Медиен мониторинг
Иван Радев (АЕЖ): Медиите не вярват на политиците
Иван Радев, председател на УС на Асоциация на европейските журналисти - България
Успяхте ли да видите в детайли предложението на БСП за промени в Изборния кодекс?
Да, видях предложението, което е внесено от БСП, но аз го видях по-рано, тъй като то по същество е на ГИСДИ – Гражданска инициатива за свободни и демократични избори, които го бяха изпратили до медиите няколко дни преди то да бъде внесено от Мая Манолова и Стефан Данаилов в Парламента.
Реакция нямаше непросредствено след изпращането на предложението от самата организация. Реакцията дойде, когато то бе представено като предложение на БСП и много медии с основание или не, съзряха опит за налагане на цензура по време на предизборната кампания, което ясно показва степента на недоверие в политиците – просто медиите не вярват на политиците и не вярват, че всеки опит за регулация от тяхна страна не е насочен към създаване на цензура и към ограничаване на тяхната свобода.
Т.е. много важно е авторството на внесените предложения, защото, внесени от ГИСДИ звучи по един начин, внесени от БСП – по-друг начин, без изобщо да се коментира съдържанието на това, което е внесено?
Точно така ми се струва. Много медии именно сега съзряха и понятието редакционна отговорност, което всъщност присъства и в сега действащия Изборен кодекс. Разбира се, когато предложенията съдържат текст, който забранява на медиите да накърняват доброто име на политиците по време на предизборната кампания, трябва да си зададем въпроса колко от нашите политици имат добро име изобщо. Как може да накърниш нещо, което го няма?
Това са неоспорими правила в журналистическата етика да не бъде накърнявано доброто име на никого, така че, може би има смесица от безспорни текстове и други, които могат да бъдат спорни. Вие лично виждате ли някаква опасност в така формулираните текстове?
Опасност няма, тъй като няма време да бъдат приети и парламентарнте избори ще бъдат по приетия 2014 Изборен кодекс. Положителното виждам в областта на разпоредбата, че медиите трябва да предоставят еднакви условия за всички партии, да ги обявяват достатъчно дълго предварително.
Интервю на Таня Величкова
Европейска гражданска инициатива за медиен плурализъм
"Евранет плюс", БНР, 29 юли 2014
Успяхте ли да видите в детайли предложението на БСП за промени в Изборния кодекс?
Да, видях предложението, което е внесено от БСП, но аз го видях по-рано, тъй като то по същество е на ГИСДИ – Гражданска инициатива за свободни и демократични избори, които го бяха изпратили до медиите няколко дни преди то да бъде внесено от Мая Манолова и Стефан Данаилов в Парламента.
Реакция нямаше непросредствено след изпращането на предложението от самата организация. Реакцията дойде, когато то бе представено като предложение на БСП и много медии с основание или не, съзряха опит за налагане на цензура по време на предизборната кампания, което ясно показва степента на недоверие в политиците – просто медиите не вярват на политиците и не вярват, че всеки опит за регулация от тяхна страна не е насочен към създаване на цензура и към ограничаване на тяхната свобода.
Т.е. много важно е авторството на внесените предложения, защото, внесени от ГИСДИ звучи по един начин, внесени от БСП – по-друг начин, без изобщо да се коментира съдържанието на това, което е внесено?
Точно така ми се струва. Много медии именно сега съзряха и понятието редакционна отговорност, което всъщност присъства и в сега действащия Изборен кодекс. Разбира се, когато предложенията съдържат текст, който забранява на медиите да накърняват доброто име на политиците по време на предизборната кампания, трябва да си зададем въпроса колко от нашите политици имат добро име изобщо. Как може да накърниш нещо, което го няма?
Това са неоспорими правила в журналистическата етика да не бъде накърнявано доброто име на никого, така че, може би има смесица от безспорни текстове и други, които могат да бъдат спорни. Вие лично виждате ли някаква опасност в така формулираните текстове?
Опасност няма, тъй като няма време да бъдат приети и парламентарнте избори ще бъдат по приетия 2014 Изборен кодекс. Положителното виждам в областта на разпоредбата, че медиите трябва да предоставят еднакви условия за всички партии, да ги обявяват достатъчно дълго предварително.
Интервю на Таня Величкова
Европейска гражданска инициатива за медиен плурализъм
"Евранет плюс", БНР, 29 юли 2014
Редакционната отговорност значи ли цензура?
„Недобросъвестно тълкуване”, по думите на председателя на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека Михаил Екмиджиев, на предложенията на ГИСДИ за редакционна отговорност на медиите в изборен процес, за ненакърняване на правата и доброто име на другиго, непризоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, за разграничаване на новина от коментар, не само е възможно, то вече е факт в публичното медийно пространство. Не се бях сетила, че „в български условия” настояването за законова среда, която стимулира професионализъм на медиите, може да се тълкува не положително от уж независимите медии.
Редакционната отговорност значи ли цензура?
Коментар на Катя Михайлова
"Гласове", 23 юли 2014
Публикувано и от:
Агенция "Крос"
„Недобросъвестно тълкуване”, по думите на председателя на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека Михаил Екмиджиев, на предложенията на ГИСДИ за редакционна отговорност на медиите в изборен процес, за ненакърняване на правата и доброто име на другиго, непризоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, за разграничаване на новина от коментар, не само е възможно, то вече е факт в публичното медийно пространство. Не се бях сетила, че „в български условия” настояването за законова среда, която стимулира професионализъм на медиите, може да се тълкува не положително от уж независимите медии.Редакционната отговорност значи ли цензура?
Коментар на Катя Михайлова
"Гласове", 23 юли 2014
Публикувано и от:
Агенция "Крос"
Михаил Екимджиев: В този текст аз не виждам заплаха
Трима депутати Мая Манолова, Стефан Данаилов и Мартин Захариев внесоха поправка, вменяваща редакционна отговорност на всички медии. Коментар на Михаил Екимджиев
Основният проблем е, че те са предложени от български политици и тази законова промяна ще се прилага от български магистрати. Иначе на пръв поглед, ако се чете от страничен наблюдател в измененията и по-конкретно в чл. 177а в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, визиращ редакционната отговорност няма нищо ново.
Прегледах вече първите публикации, в които има доста прибързани, според мен, и самонадеяни изявления, че се задава цензура. Аз смятам, че ако се прилага този текст от нормални, ерудирани, безпристрастни магистрати, той не би навредил, дори в някои случаи би защитил журналистите.
Започвам с алинея 2 на чл. 177а, че доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, ако и когато те са получени по официален ред. Според мен тези текстове са адресирани към българските магистрати, защото само преди няколко години ваша колега г-жа Светлана Йорданова беше осъдена от българския съд за това, че дословно и добросъвестно беше цитирала изказване на наблюдаващ прокурор относно висящо досъдебно производство, засягащо повдигането на обвинение срещу високопоставен военен, в което прокурора беше казал, че той е замесен. Това добросъвестно беше отразено и точно от Светлана Йорданова, но след няколко години се оказа, че Прокуратурата не може да докаже това обвинение и вместо да търси отговорност от нея защити този военен, осъди вестника, в. „Труд” и журналиста Светлана Йорданова, въпреки че тя абсолютно точно беше цитирала това изказване на наблюдаващ прокурор.
Така че в тази перспектива това е едно напомняне на българския съд, че не може да се търси отговорност от медии за цитати от официални документи, за изявления на публични личности и т.н.
За това, което не е толкова официално важат общите стандарти за свободата на словото. Да това е едно от фундаменталните права и по българската конституция. То не е абсолютно. То е ограничено от други конкуриращи права, каквито са доброто име, чувството за лично достойнство на другиго, призоваването на насилствена промяна на конституционно установения ред, все ценности, които са защитими от гледна точка на демократичните принципи и от гледна точка на обществения интерес. Т.е. не можем да очакваме със закон да се даде една математическа, точна и непоклатима формула до къде, например, стига свободата на словото и къде е точната граница между него и конкуриращото се с него право на лично достойнство и добро име на другия.
Заплахата е в това, че той може да бъде прилаган, както често се случва в България, от болни мозъци или пък да го прилагат не в обществен интерес, а в изпълнение на частни корпоративни и политически интереси. Тогава и най-добрият закон е безсилен, когато има твърдо решение да бъде смачкана дадена медия, дадена банка, даден правозащитник и т.н.
Сигурно си спомняте, имаше едни избори, на които репортер гласува за 60 лв. А осъден няма. Сигурно си спомняте и последните избори, на които имаше случай „Бобов дол”. Ще има ли такива разследвания в условията на такива закони?
Не мисля, че тази промяна е пречка за такива разследвания и тук отиваме вече в алинея 4, която казва, че новините като информационни факти трябва да бъдат разграничени от коментарите към тях и това предизвиква някакви опасения.
Медията отговоря за неутралност и за коректност във възпроизвеждането на фактите. Но медията и журналистите не отговарят за своята интерпретация на фактите. Това е стандарта, това е свободата на словото, защото фактите те са обективни, а вече правото и журналистическия професионален дълг на медиите и журналистите е да бъдат пристрастни, да имат своя позиция при интерпретацията на тези факти, но не и да измислят различни факти. В този текст аз не виждам заплаха, за разлика от заплахата за разследващите журналисти в законовата поправка на наказателния кодекс за разпространяване на информация спрямо банки. Аз тук виждам заплаха и виждам стратегия за цензура и за запушване на устата на медиите.
Връщаме се в студиото, за да коментираме така нар. редакционна отговорност. Само ще допълня, че промените са свързани с предложение от ГИСДИ. Аз вчера се чух с Катя Михайлова, която неотдавна коментира изводите от кампанията за последните избори на територията на „Клуба на журналистите”. Вчера тя ми каза, че изводите отдавна са публикувани и не разбира защо новината за внесената промяна предизвиква така журналистите.
БНР, прграма "Христо Ботев"
"Клубът на журналистите" с автор и водещ Ирен Филева, 19 юли 2014
Основният проблем е, че те са предложени от български политици и тази законова промяна ще се прилага от български магистрати. Иначе на пръв поглед, ако се чете от страничен наблюдател в измененията и по-конкретно в чл. 177а в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, визиращ редакционната отговорност няма нищо ново.
Прегледах вече първите публикации, в които има доста прибързани, според мен, и самонадеяни изявления, че се задава цензура. Аз смятам, че ако се прилага този текст от нормални, ерудирани, безпристрастни магистрати, той не би навредил, дори в някои случаи би защитил журналистите.
Започвам с алинея 2 на чл. 177а, че доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, ако и когато те са получени по официален ред. Според мен тези текстове са адресирани към българските магистрати, защото само преди няколко години ваша колега г-жа Светлана Йорданова беше осъдена от българския съд за това, че дословно и добросъвестно беше цитирала изказване на наблюдаващ прокурор относно висящо досъдебно производство, засягащо повдигането на обвинение срещу високопоставен военен, в което прокурора беше казал, че той е замесен. Това добросъвестно беше отразено и точно от Светлана Йорданова, но след няколко години се оказа, че Прокуратурата не може да докаже това обвинение и вместо да търси отговорност от нея защити този военен, осъди вестника, в. „Труд” и журналиста Светлана Йорданова, въпреки че тя абсолютно точно беше цитирала това изказване на наблюдаващ прокурор.
Така че в тази перспектива това е едно напомняне на българския съд, че не може да се търси отговорност от медии за цитати от официални документи, за изявления на публични личности и т.н.
За това, което не е толкова официално важат общите стандарти за свободата на словото. Да това е едно от фундаменталните права и по българската конституция. То не е абсолютно. То е ограничено от други конкуриращи права, каквито са доброто име, чувството за лично достойнство на другиго, призоваването на насилствена промяна на конституционно установения ред, все ценности, които са защитими от гледна точка на демократичните принципи и от гледна точка на обществения интерес. Т.е. не можем да очакваме със закон да се даде една математическа, точна и непоклатима формула до къде, например, стига свободата на словото и къде е точната граница между него и конкуриращото се с него право на лично достойнство и добро име на другия.
Заплахата е в това, че той може да бъде прилаган, както често се случва в България, от болни мозъци или пък да го прилагат не в обществен интерес, а в изпълнение на частни корпоративни и политически интереси. Тогава и най-добрият закон е безсилен, когато има твърдо решение да бъде смачкана дадена медия, дадена банка, даден правозащитник и т.н.
Сигурно си спомняте, имаше едни избори, на които репортер гласува за 60 лв. А осъден няма. Сигурно си спомняте и последните избори, на които имаше случай „Бобов дол”. Ще има ли такива разследвания в условията на такива закони?
Не мисля, че тази промяна е пречка за такива разследвания и тук отиваме вече в алинея 4, която казва, че новините като информационни факти трябва да бъдат разграничени от коментарите към тях и това предизвиква някакви опасения.
Медията отговоря за неутралност и за коректност във възпроизвеждането на фактите. Но медията и журналистите не отговарят за своята интерпретация на фактите. Това е стандарта, това е свободата на словото, защото фактите те са обективни, а вече правото и журналистическия професионален дълг на медиите и журналистите е да бъдат пристрастни, да имат своя позиция при интерпретацията на тези факти, но не и да измислят различни факти. В този текст аз не виждам заплаха, за разлика от заплахата за разследващите журналисти в законовата поправка на наказателния кодекс за разпространяване на информация спрямо банки. Аз тук виждам заплаха и виждам стратегия за цензура и за запушване на устата на медиите.
Връщаме се в студиото, за да коментираме така нар. редакционна отговорност. Само ще допълня, че промените са свързани с предложение от ГИСДИ. Аз вчера се чух с Катя Михайлова, която неотдавна коментира изводите от кампанията за последните избори на територията на „Клуба на журналистите”. Вчера тя ми каза, че изводите отдавна са публикувани и не разбира защо новината за внесената промяна предизвиква така журналистите.
БНР, прграма "Христо Ботев"
"Клубът на журналистите" с автор и водещ Ирен Филева, 19 юли 2014
Катя Михайлова: Политиците превръщат медиите в куче, което им носи вестника
„По същество кампанията за следващите избори тече, някои я водят по-умело, с чувство за такт и стратегическа визия, други – по-непохватно. Дори и предизборни билбордове и плакати не липсват. Въпреки нормата на Изборния кодекс агитационните материали да се премахнат до седем дни след датата на изборите, и днес още по магистралите и селските пътища ни се усмихва Бареков, „Националният фронт за спасение на България“ предизвиква националното ни достойнство, А, Б и В услужливо напомнят за себе си, „Атака“ атакува, разбира се. Разходете се към морето – Черното или Бялото, и ще ги видите.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ д-р Катя Михайлова, ръководител на медийния мониторинг на организацията ГИСДИ (Гражданска инициатива за свободни и демократични избори).
- Преди около седмица стана ясно, че ГИСДИ предлага 16 спешни корекции и допълнения на Изборен кодекс 2014. Какво представляват те и какво налага бързото им узаконяване?
- По време на предизборната кампания за Евроизбори 2014 целево наблюдавахме поведението на 143 търговски медии от всички типове. Първият ни индикатор беше „Закон“ – подчиняват ли се медиите на закона; осигуряват ли прозрачност на изборния процес, плурализъм на гледните точки в политическия дебат и от друга страна, стимулира ли законът медиите да изпълнят своите обществени ангажименти? Резултатите показаха, че и медиите, и законът имат своите пропуски. Нашите 16 предложения за спешни корекции на Изборния кодекс са първите необходими стъпки, които според нас биха довели до по-високо ниво на изрядност на медиите спрямо закона в следващите кампании.
Лесно е след всяка предизборна кампания да казваме: „Ех, медиите пак не си свършиха работата“, и да не търсим причините и начините това положение да се промени към по-добро. ГИСДИ се опита да разбере защо – част от отговора е в несъвършенствата на регулаторната рамка, представена в Изборния кодекс. За нас стана очевидно, че при тази регулаторна рамка е очаквано точно такова поведение на медиите, каквото те имаха. Следователно, за да променим медиите, трябва да неутрализираме проблемните ядра в Изборния кодекс и да видим тогава какво ще се стане. А те са пет.
Интервю на Елена Дюлгерова
Катя Михайлова: Политиците превръщат медиите в куче, което им носи вестника
"Гласове", 14 юли 2014
„По същество кампанията за следващите избори тече, някои я водят по-умело, с чувство за такт и стратегическа визия, други – по-непохватно. Дори и предизборни билбордове и плакати не липсват. Въпреки нормата на Изборния кодекс агитационните материали да се премахнат до седем дни след датата на изборите, и днес още по магистралите и селските пътища ни се усмихва Бареков, „Националният фронт за спасение на България“ предизвиква националното ни достойнство, А, Б и В услужливо напомнят за себе си, „Атака“ атакува, разбира се. Разходете се към морето – Черното или Бялото, и ще ги видите.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ д-р Катя Михайлова, ръководител на медийния мониторинг на организацията ГИСДИ (Гражданска инициатива за свободни и демократични избори).- Преди около седмица стана ясно, че ГИСДИ предлага 16 спешни корекции и допълнения на Изборен кодекс 2014. Какво представляват те и какво налага бързото им узаконяване?
- По време на предизборната кампания за Евроизбори 2014 целево наблюдавахме поведението на 143 търговски медии от всички типове. Първият ни индикатор беше „Закон“ – подчиняват ли се медиите на закона; осигуряват ли прозрачност на изборния процес, плурализъм на гледните точки в политическия дебат и от друга страна, стимулира ли законът медиите да изпълнят своите обществени ангажименти? Резултатите показаха, че и медиите, и законът имат своите пропуски. Нашите 16 предложения за спешни корекции на Изборния кодекс са първите необходими стъпки, които според нас биха довели до по-високо ниво на изрядност на медиите спрямо закона в следващите кампании.
Лесно е след всяка предизборна кампания да казваме: „Ех, медиите пак не си свършиха работата“, и да не търсим причините и начините това положение да се промени към по-добро. ГИСДИ се опита да разбере защо – част от отговора е в несъвършенствата на регулаторната рамка, представена в Изборния кодекс. За нас стана очевидно, че при тази регулаторна рамка е очаквано точно такова поведение на медиите, каквото те имаха. Следователно, за да променим медиите, трябва да неутрализираме проблемните ядра в Изборния кодекс и да видим тогава какво ще се стане. А те са пет.
Интервю на Елена Дюлгерова
Катя Михайлова: Политиците превръщат медиите в куче, което им носи вестника
"Гласове", 14 юли 2014
ГИСДИ с 16 предложения за промени в Изборния кодекс
Най-силно впечатление в предизборна кампания прави едно голямо лутане между платеното и безплатното отразяване. Това беше изключително драматично и при последната предизборна кампания. Това каза в предаването "12+3" д-р Катя Михайлова, ръководител на медийния мониторинг на организацията ГИСДИ (Гражданска инициатива за свободни и демократични избори).
Заехме се сериозно да регистрираме това колебание на медиите между едното и другото и да регистрираме поведението им при двете ситуации. Стигнахме до 16 предложения за промени в Изборния кодекс, с които смятаме, че ситуацията ще се олекоти от гледна точка на административен процес, защото изборите и участието на медиите в тях в крайна сметка са и един административен процес.
В името на малките партии се постарахме да изработим, да изведем от практиката един механизъм да влезеш в медиите, ако си малка партия. Единият начин е, когато си платиш, но сумата е непосилна, защото се оказа, че по време на предизборна кампания медиите завишават с 20 до 150% тарифите за отразяване, за реклама. Другият начин да влезеш в медиите, ако си малка партия, е като си поръчаш социологическо проучване специално за теб, но ни се оплакаха, че за да те включат – 30 000 лева, за да ни включат във въпросника.
ГИСДИ наблюдаваше и поведението на социологическите агенции и отразяването в медиите на електронните проучвания и как те се използват от политиците, посочи Михайлова: Забелязахме, че медиите не са изрядни в своето отношение към избирателите, политиците и към социолозите. Липсват два задължителни аксесоара – възложител на изследването, за което се говори, и второто – начин на финансиране на изследването, за което се говори. Изборният кодекс има такова изискване.
Михайлова посочи и конкретните предложения за промени в Изборния кодекс. Според нея не е сложно да се постигне консенсус по предложенията.
Интервю на Петър Волгин
ГИСДИ с 16 предложения за промени в Изборния кодекс
"12+3", БНР, Програма "Хоризонт", 8 юли 2014
16-те поправки в Изборния кодекс, предложени от медийните експерти на сдружение ГИСДИ
16-те поправки в Изборния кодекс, предложени от медийните експерти на сдружение ГИСДИ - коментар на д-р Катя Михайлова.
Интервю на Иван Лазов
БНР Благоевград, "Днес", 11 юли 2014
Интервю на Иван Лазов
БНР Благоевград, "Днес", 11 юли 2014
ГИСДИ към институциите: Променете регулацията на медийните услуги в изборния процес
ГИСДИ отправя това свое конкретно и изпълнимо предложение до ЦИК, до Президента на Република България, до основните политически партии, до СЕМ, до депутати, които активно работят по проблематиката на регулацията на медийните услуги. Сегашния Изборен кодекс може да бъде съществено подобрен и оптимизирано неговото практическо действие, чрез посочените и предложените по-горе „дребни” корекции и допълнения.
ГИСДИ към институциите: Променете регулацията на медийните услуги в изборния процес
Гласове, 3 юли 2014
ГИСДИ отправя това свое конкретно и изпълнимо предложение до ЦИК, до Президента на Република България, до основните политически партии, до СЕМ, до депутати, които активно работят по проблематиката на регулацията на медийните услуги. Сегашния Изборен кодекс може да бъде съществено подобрен и оптимизирано неговото практическо действие, чрез посочените и предложените по-горе „дребни” корекции и допълнения.ГИСДИ към институциите: Променете регулацията на медийните услуги в изборния процес
Гласове, 3 юли 2014
Печат
