Четвърта власт
Виж още
Медиен ПЛУРАЛИЗЪМ
Комитетът на министрите съгласно условията на чл. 15.b от Статута на Съвета на Европа,
Като смята, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между своите членове с оглед защитата и разпространението на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство, както и ускоряване на икономическото и социалното развитие;
Като припомня чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), който гарантира свободата на изразяване и свободата да се получават и разпространяват информация и идеи без намесата на държавните органи и независимо от границите;
Като припомня своята Декларация за свободата на изразяване и информация, приета на 29 април 1982 г., която подчертава, че свободният поток и широкото разпространение на информация от всякакъв вид независимо от границите са важен фактор за международно разбирателство, за обединяване на народите и за взаимно обогатяване на културите;
Като припомня своята Препоръка Rec (2000) 23 относно независимостта и функциите на регулативните органи в областта на радиото и телевизията и обяснителния меморандум към нея, които поставят ударението върху важността на политическата, финансовата и оперативната самостоятелност на регулаторите в областта на електронните медии;
Като припомня възможностите, предоставяни от цифровите технологии, както и потенциалните рискове, свързани с тях в съвременното общество, споменати в Препоръка Rec (2003) 9 относно мерките за засилване на демократичния и социален принос на цифровото радиоразпръскване;
Като припомня Препоръка No. R (99) 1 относно мерките за насърчаване на медийния плурализъм и Препоръка No. R (94) 13 относно мерките за насърчаване на прозрачността на медиите, чиито разпоредби трябва да се прилагат заедно за всички видове медии;
Като отбелязва че, от приемането на препоръки No. R (99) 1 и No. R (94) 13 са станали важни технологични промени, които налагат промяна на техния текст, за да могат да бъдат адекватни на днешната ситуация в медийния сектор в Европа;
Като взема предвид своята Декларация относно културното разнообразие, приета на 7 декември 2000 г., както и разпоредбите относно медийния плурализъм в Европейската конвенция за трансгранична телевизия;
Като има предвид разпоредбите в конвенцията на ЮНЕСКО относно опазването и развитието на разнообразието на културните форми на изразяване, приета на 20 октомври 2005 г., които провъзгласяват суверенните права на държавите да формулират и прилагат съответна политика в областта на културата и да предприемат мерки за защитата и разгръщането на междукултурния диалог и разнообразието на културните изразни форми, по-специално мерки, насочени към увеличаване на многообразието на медиите, вкл. и чрез развитието на общественото радио и телевизия;
Като потвърждава, че медийният плурализъм и разнообразието на медийното съдържание имат съществено значение за функционирането на демократичното общество и са следствия на основното право на свобода на изразяване и информация , гарантирано от чл.10 от ЕКПЧОС;
Като смята, че изискванията, които следват от чл.10 от ЕКПЧОС ще бъдат напълно изпълнени само ако всеки човек има възможността да формира личното си мнение от разнообразни източници на информация;
Като признава решаващия принос на медиите за активизиране на обществените дебати, политическия плурализъм и съзнанието за многообразието на мнения, а именно като създава за различни групи в обществото – включително културни, езикови, етнически, религиозни или други малцинства – възможността да получават и обменят информация, да се изразяват и да разменят идеи;
Като припомня значението на прозрачността на медийната собственост, за да се гарантира вземането на обосновани решения от страна на органите, задължени да прилагат правилата относно медийния плурализъм и за да може публиката да направи собствен анализ на информацията, идеите и мненията, изразени от медиите;
Като потвърждава отново, че за да може да се защитят и активно да се насърчават плуралистичните изразни форми на идеи и мнения, както и културното многообразие, държавите-членки трябва да адаптират съществуващата рамка за регулиране и по-специално тази, която е свързана със собствеността на медиите, и да предприемат всички необходими регулативни и финансови мерки, за да гарантират прозрачността на медиите и структурния плурализъм, както и разнообразието на разпространяваното съдържание;
Като припомня, че усилията, които се очакват от държавите-членки в тази област, трябва да вземат предвид необходимостта от редакционна независимост при поднасянето на новините, опасностите, рисковете и възможностите, вътрешно присъщи на развитието на новите комуникационни средства, както и специфичната ситуация на всяка аудиовизуална или печатна медия, засегната от тези мерки, печатни или он-лайн прес-, радио или телевизионни услуги, независимо от платформите, използвани за разпространението им;
Като има предвид, че националната медийна политика може също така да бъде насочена към запазването на конкурентността на местните медийни компании в контекста на глобализацията на пазарите и че междунационалните медийни концентрации са явление, което може да има негативно въздействие върху разнообразието на съдържанието;
Препоръчват на правителствата на държавите-членки:
i. да обсъдят включването на мерките, изложени по-долу, в своята национална правна система или практика;
ii. да извършват редовна преценка на национално равнище на ефективността на съществуващите мерки, насочени към разгръщане на медийния плурализъм и разнообразието на съдържанието и да проучват евентуалната необходимост от промени в тях в светлината на икономическото, технологичното и социалното развитие на медиите;
iii. да обменят информация относно структурата на медиите, националното право и изследванията във връзка с концентрациите и медийното разнообразие;
Препоръчителни мерки
I. Мерки за насърчаване на структурния плурализъм на медиите
1. Общ принцип
1.1. Държавите-членки трябва да се стремят да гарантират наличието на достатъчно многообразие от медийни канали, притежавани от различни собственици, частни и обществени, като вземат предвид особеностите на медийния пазар, по-специално специфичните аспекти, свързани с търговията и конкуренцията.
1.2. Там, където прилагането на общите правила на конкуренцията в медийния сектор и по отношение на регулирането на достъпа не са достатъчни, за да гарантират спазването на условията за културно разнообразие и плуралистично изразяване на идеи и мнения, държавите-членки трябва да приемат специфични мерки.
1.3. Държавите-членки трябва, по-специално, да уредят адаптирането на регулативната рамка към икономическото, технологичното и социалното развитие, като вземат под внимание, по-специално, конвергенцията и цифровия преход и следователно да включат в нея всички елементи на медийното производство и разпространение.
1.4. Когато адаптират регулативната рамка, държавите-членки трябва да отдават особено внимание на необходимостта от ефективно и ясно разделяне между упражняването на политическа власт или влияние и контрола върху медията или вземането на решения относно медийното съдържание.
2.Регулиране на собствеността
2.1. Държавите-членки трябва да обсъдят приемането на правила, насочени към ограничаване на влиянието, което един човек, компания или група могат да имат в един или повече медийни сектори, както и към осигуряване на достатъчен брой разнообразни медийни източници.
2.2. Тези правила трябва да бъдат приспособени към обема и специфичните характеристики на пазара на националните, регионалните или местните аудиовизуални и/или печатни медии, към които са приложими.
2.3. Правилата могат да включват въвеждането на прагове, основани на обективни и реалистични критерии, като например дял от публиката, тираж, оборот/приходи, дялов капитал или право на глас.
2.4. Правилата трябва да позволяват да се взема под внимание хоризонталната интеграция, разбирана като сливания в една и съща област на дейност – в този случай концентрациите на един или на няколко вида медии, както и вертикалната интеграция, т.е. контрола на един човек, компания или група на някои от най-важните елементи на производството, разпространението и свързаните с тях дейности като реклама или далекосъобщения.
2.5. По-нататък, държавите-членки трябва редовно да преразглеждат установените прагове в светлината на непрекъснатото технологично, икономическо и социално развитие, за да не пречат на иновациите в медийната област.
2.6. Независимо дали са специализирани в областта на аудиовизуалните или печатните медии, органите, които са компетентни да прилагат настоящите правила, трябва да бъдат натоварени с правомощията, необходими за постигане на тяхната мисия, по-специално, правомощието да откажат разрешение или лицензия, както и правомощието да действат срещу всякакви действия, водещи до концентрации, по-специално да продават собственост, когато са достигнати неприемливи равнища на концентрация и/или когато медийният плурализъм е застрашен. Компетентността им следователно би могла да обхваща правомощието да изискват поемането на задължения от структурен характер или относно поведението на участниците, както и възможността да налагат санкции, ако това е необходимо.
3. Обществени медии
3.1. Държавите-членки трябва да гарантират, че съществуващите обществени медии заемат видно място в новия медиен пейзаж. Те трябва да позволят на обществените медии да се развиват, за да могат да направят достъпно разпространяваното от тях съдържание върху разнообразни платформи, по-специално за да осигурят предоставянето на висококачествено и иновативно съдържание в цифровата среда и да развиват цяла гама от нови услуги, вкл. интерактивни средства.
3.2. Държавите-членки трябва да насърчават обществените медии да играят активна роля в осъществяването на социално сцепление и интегриране на всички общности, социални групи и поколения, вкл. малцинствените групи, младите хора, възрастните, дискриминираните и социално слабите, инвалидите и др., като уважават различната им идентичност и нужди. В същия контекст трябва да се обърне внимание на съдържанието, създавано от и за тези групи и на техния достъп до обществените медии, както и на присъствието им и представянето им в техните предавания. С необходимата грижа трябва да се пристъпва и към темите за равенство между половете.
3.3. Държавите-членки трябва да се обърнат към обществените медии с искане да предвидят въвеждането на форми за консултация с публиката, които могат да включват създаването на съветнически звена, които отразяват многообразието на публиката, където това е подходящо, като по този начин се даде възможност програмната политика да отрази желанията и изискванията на публиката.
3.4. Държавите-членки трябва да изградят нужните механизми, чрез които да гарантират независимостта на обществените медии, жизнено необходими за защитата на редакционната им независимост и за опазването им от контрола на една или повече политически или социални групи. Тези механизми трябва да бъдат създадени в сътрудничество с гражданското общество.
3.5. Държавите-членки трябва да определят начините, чрез които биха могли да гарантират подходящо и сигурно финансиране на обществените медии чрез разнообразие от източници – които от своя страна могат да включват такси, обществено финансиране, търговски приходи и/или индивидуални плащания – необходими за осъществяването на техните демократични, социални и културни функции.
4. Други медии с принос за плурализма и многообразието
Държавите-членки трябва да насърчават развитието на други медии, които могат да имат принос за плурализма и разнообразието и да предоставят пространство за диалог. Тези медии биха могли например, да бъдат под формата на медии на различни общности, местни, принадлежащи на малцинства или на социални групи. Тяхното съдържание може да бъде създавано в основната си част, но не изключително, от и за определени групи в обществото, може да бъде отговор на техни специфични нужди или искания и може също така да служи като фактор за социално сцепление и интеграция. Начините за разпространение, които биха могли да включват цифрови технологии, трябва да бъдат пригодени към навиците и нуждите на публиката, за която предават тези медии.
5. Регулиране на достъпа и взаимно свързване
5.1. Държавите-членки трябва да осигурят достъп при справедливи условия до електронните мрежи за комуникация на тези, които предоставят съдържание.
5.2. За да насърчават развитието на новите средства за комуникация и новите платформи и за да намалят риска от стесняване на достъпа, блокиращо наличието на широко разнообразие от медийно съдържание, държавите-членки трябва да съдействат за по-висока степен на взаимно свързване между софтуеър и оборудване, както и за използването на отворени стандарти от производителите на софтуеър и оборудване и от операторите на медийния сектор и сектора на електронни комуникации.
5.3. Тази цел трябва да бъде постигната по пътя на едно по-развито сътрудничество между всички заинтересовани страни, подкрепено, ако това е необходимо с оглед на разгръщането на иновационните процеси, от съответните органи.
5.4. Държавите-членки трябва да гарантират, че техните регулативни и други оправомощени органи притежават необходимите умения, за да оценяват как икономическото и техническото развитие би засегнало структурата на медиите и способността им да изпълняват социалната си роля.
6. Други мерки в подкрепа на изложените цели
6.1. Държавите-членки трябва да предприемат всякакви финансови и регулативни мерки, необходими за опазването и насърчаването на структурния плурализъм на аудиовизуалните и печатните медии.
6.2. Тези мерки могат да обхващат подкрепа и съдействие, насочени към улесняване на цифровия преход за традиционите електронни медии и където това е подходящо, и за печатните медии.
II. Мерки за насърчаване на разнообразието на съдържанието
1. Общ принцип
Плурализмът на информация и разнообразието на медийно съдържание не биха могли да бъдат автоматично гарантирани с увеличаване на броя на средствата за комуникация, предложени на публиката. Следователно държавите-членки трябва да дефинират и прилагат активна политика в тази област, вкл. процедури за мониторинг, и да приемат всички необходими мерки, за да гарантират разпространението на достатъчно разнообразие от информация, мнения и програми и тяхната достъпност за публиката.
2. Насърчаване на по-широко демократично участие и вътрешно разнообразие
2.1. Държавите-членки трябва да насърчават медиите да предоставят разнообразно съдържание, което може да съдейства за разширяване на критично насочените дебати и по-активното участие в демократичните процеси на хора от всички общности и поколения, като спазват принципа на редакционна независимост.
2.2. Държавите-членки трябва, по-специално, да подтикват медиите да дават своя принос за междукултурния и междурелигиозния диалог, така че да съдействат за възприемане на взаимно уважение и толерантност и за предотвратяване на потенциални конфликти по пътя на дискусиите.
За целта държавите-членки трябва:
- от една страна, да окуражават медиите да приемат или да засилват ролята на доброволно възприетата политика за насърчаване на участието на представители на малцинствата във всички звена на вътрешната им организация, за да могат да отразят различната конфигурация на обществото и да утвърждават социалното сцепление;
- от друга страна, като вземат под внимание възникването на нови форми на комуникация в резултат на динамичното технологично развитие, да обмислят предприемането на действия за насърчаване на медийната грамотност в цифровата епоха и да заличат т.нар. „цифрово разделение”.
3. Предоставяне на лицензии за радиоразпръскване и прилагане на принципа за задължителното пренасяне/задължителното предлагане на програми (must carry/must offer rules)
3.1. Държавите-членки трябва да обсъдят въвеждането на мерки, които съдействат за създаването и предлагането на разнообразно съдържание от медийните организации, както и за тяхното наблюдаване. По отношение на областта на електронните медии посочените мерки трябва да уреждат лицензиите за радио и телевизионна дейност по такъв начин, че да бъде изпълнено изискването определен обем оригинална програма, по-специално новини и публицистични предавания, да бъдат създавани или възлагани от предаващите организации.
3.2. Държавите-членки трябва да обсъдят възможността да бъдат приети правила, чиято цел е запазването на плуралистичния местен медиен пейзаж, като по-точно гарантират, че свързването, разбирано като централизирано предлагане на програми и свързани с тях услуги, не застрашава плурализма.
3.3. Държавите-членки трябва да предвидят приемането на норми за задължително пренасяне на програми с други средства и преносни платформи освен от кабелните мрежи, където това е необходимо. Освен това в светлината на процесите на цифровизация - особено поради увеличените възможности на мрежите и умножаването на различните видове мрежи – държавите-членки трябва периодично да преразглеждат правилата за задължителен пренос, за да гарантират изпълнението на ясно определените цели в общ интерес. Държавите-членки трябва да проучат значението на задължението за предлагане на програми успоредно с правилата за задължително пренасяне, за да насърчат обществените медии и основните търговски медийни компании да предоставят каналите си на операторите на мрежи, които желаят да ги разпространяват. Всички мерки, които се вземат в резултат на посочения принцип, трябва да имат предвид задълженията, произтичащи от авторските права.
4. Мерки в подкрепа на изложения принцип
4.1. Трябва да се предвидят мерки в подкрепа на създаването, производството и разпространението на аудиовизуално, писмено и всякакъв вид медийно съдържание, което има ценен принос за медийното разнообразие. Подобни мерки могат също така да послужат за защитата и разширяването на разнообразието на източниците на информация, като независимите информационни агенции и разследващата журналистика. Трябва да се обсъдят и мерки, които подпомагат медийни предприятия, разпространяващи печатни материали или програми на езика на малцинствата.
4.2. Без да бъдат пренебрегвани съображенията в полза на конкуренцията, всяка от посочените по-горе мерки трябва да бъде предприета въз основа на обективни и независими критерии в процеса на прозрачни процедури и подчинена на изискванията за независим контрол. Условията за оказването на подкрепа трябва да бъдат периодично преразглеждани, за да се избегнат случаи на инцидентно насърчаване на медийна концентрация или неприемливо обогатяване на предприятията, ползващи помощта.
5. Повишаване на съзнанието за ролята на медиите
5.1. Държавите-членки трябва да подпомагат подготовката на медийни специалисти, вкл. и постоянната подготовка, и да насърчават такава подготовка, която се занимава с тяхната роля в полза на разнообразието. Тази роля трябва да става достояние на цялото общество.
5.2. Разнообразието може да бъде включено като цел в документите на медийните организации и в етични кодекси, прети от медийните специалисти.
III. Прозрачност на медиите
1. Държавите-членки трябва да гарантират достъпа на публиката до следната информация относно съществуващите медийни канали:
- информация относно лицата или органите, които участват в структурирането на медиите, както и относно природата и обхвата на участието, което имат в съответната структура и където е възможно, крайните бенефициенти на това участие;
- информация относно естеството и обхвата на интересите, които имат посочените по-горе лица и органи в други медии или медийни предприятия, дори и в други икономически сектори;
- информация относно други лица или органи, за които е вероятно да упражняват значително влияние върху програмната или политика;
- информация относно мерките за подкрепа, които са оказани на медията;
- информация относно процедурите, които се прилагат във връзка с правото на отговор и жалби.
2. Държавите-членки трябва да подтикват медиите да вземат всякакви мерки, които биха позволили на публиката да направи свой собствен анализ на информацията, идеите и мненията, изразени в медиите.
IV. Научни изследвания
1. Държавите-членки трябва да оказват подкрепа на научните изследвания и проучвания в областта на медийните концентрации и плурализма и да насърчават обществените дебати по тези въпроси. Трябва да се придава особено значение на ефекта на медийните концентрации върху разнообразието на медийното съдържание, на баланса между забавните програми, информацията и програмите, които съдействат за разгръщане на обществените дебати, от една страна, и на приноса на медиите за междукултурния диалог – от друга.
2. Държавите-членки трябва да подкрепят усилията за международни изследвания на транснационалните медийни концентрации и тяхното въздействие върху различните аспекти на медийния плурализъм.
ПРЕПОРЪКА Rec(2007)2
на Комитета на министрите относно
медийния плурализъм и разнообразието на медийното съдържание
на Комитета на министрите относно
медийния плурализъм и разнообразието на медийното съдържание
(приета от Комитета на министрите на 31 януари 2007г.
по време на 985та среща на представителите)
по време на 985та среща на представителите)
Комитетът на министрите съгласно условията на чл. 15.b от Статута на Съвета на Европа,
Като смята, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между своите членове с оглед защитата и разпространението на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство, както и ускоряване на икономическото и социалното развитие;
Като припомня чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), който гарантира свободата на изразяване и свободата да се получават и разпространяват информация и идеи без намесата на държавните органи и независимо от границите;
Като припомня своята Декларация за свободата на изразяване и информация, приета на 29 април 1982 г., която подчертава, че свободният поток и широкото разпространение на информация от всякакъв вид независимо от границите са важен фактор за международно разбирателство, за обединяване на народите и за взаимно обогатяване на културите;
Като припомня своята Препоръка Rec (2000) 23 относно независимостта и функциите на регулативните органи в областта на радиото и телевизията и обяснителния меморандум към нея, които поставят ударението върху важността на политическата, финансовата и оперативната самостоятелност на регулаторите в областта на електронните медии;
Като припомня възможностите, предоставяни от цифровите технологии, както и потенциалните рискове, свързани с тях в съвременното общество, споменати в Препоръка Rec (2003) 9 относно мерките за засилване на демократичния и социален принос на цифровото радиоразпръскване;
Като припомня Препоръка No. R (99) 1 относно мерките за насърчаване на медийния плурализъм и Препоръка No. R (94) 13 относно мерките за насърчаване на прозрачността на медиите, чиито разпоредби трябва да се прилагат заедно за всички видове медии;
Като отбелязва че, от приемането на препоръки No. R (99) 1 и No. R (94) 13 са станали важни технологични промени, които налагат промяна на техния текст, за да могат да бъдат адекватни на днешната ситуация в медийния сектор в Европа;
Като взема предвид своята Декларация относно културното разнообразие, приета на 7 декември 2000 г., както и разпоредбите относно медийния плурализъм в Европейската конвенция за трансгранична телевизия;
Като има предвид разпоредбите в конвенцията на ЮНЕСКО относно опазването и развитието на разнообразието на културните форми на изразяване, приета на 20 октомври 2005 г., които провъзгласяват суверенните права на държавите да формулират и прилагат съответна политика в областта на културата и да предприемат мерки за защитата и разгръщането на междукултурния диалог и разнообразието на културните изразни форми, по-специално мерки, насочени към увеличаване на многообразието на медиите, вкл. и чрез развитието на общественото радио и телевизия;
Като потвърждава, че медийният плурализъм и разнообразието на медийното съдържание имат съществено значение за функционирането на демократичното общество и са следствия на основното право на свобода на изразяване и информация , гарантирано от чл.10 от ЕКПЧОС;
Като смята, че изискванията, които следват от чл.10 от ЕКПЧОС ще бъдат напълно изпълнени само ако всеки човек има възможността да формира личното си мнение от разнообразни източници на информация;
Като признава решаващия принос на медиите за активизиране на обществените дебати, политическия плурализъм и съзнанието за многообразието на мнения, а именно като създава за различни групи в обществото – включително културни, езикови, етнически, религиозни или други малцинства – възможността да получават и обменят информация, да се изразяват и да разменят идеи;
Като припомня значението на прозрачността на медийната собственост, за да се гарантира вземането на обосновани решения от страна на органите, задължени да прилагат правилата относно медийния плурализъм и за да може публиката да направи собствен анализ на информацията, идеите и мненията, изразени от медиите;
Като потвърждава отново, че за да може да се защитят и активно да се насърчават плуралистичните изразни форми на идеи и мнения, както и културното многообразие, държавите-членки трябва да адаптират съществуващата рамка за регулиране и по-специално тази, която е свързана със собствеността на медиите, и да предприемат всички необходими регулативни и финансови мерки, за да гарантират прозрачността на медиите и структурния плурализъм, както и разнообразието на разпространяваното съдържание;
Като припомня, че усилията, които се очакват от държавите-членки в тази област, трябва да вземат предвид необходимостта от редакционна независимост при поднасянето на новините, опасностите, рисковете и възможностите, вътрешно присъщи на развитието на новите комуникационни средства, както и специфичната ситуация на всяка аудиовизуална или печатна медия, засегната от тези мерки, печатни или он-лайн прес-, радио или телевизионни услуги, независимо от платформите, използвани за разпространението им;
Като има предвид, че националната медийна политика може също така да бъде насочена към запазването на конкурентността на местните медийни компании в контекста на глобализацията на пазарите и че междунационалните медийни концентрации са явление, което може да има негативно въздействие върху разнообразието на съдържанието;
Препоръчват на правителствата на държавите-членки:
i. да обсъдят включването на мерките, изложени по-долу, в своята национална правна система или практика;
ii. да извършват редовна преценка на национално равнище на ефективността на съществуващите мерки, насочени към разгръщане на медийния плурализъм и разнообразието на съдържанието и да проучват евентуалната необходимост от промени в тях в светлината на икономическото, технологичното и социалното развитие на медиите;
iii. да обменят информация относно структурата на медиите, националното право и изследванията във връзка с концентрациите и медийното разнообразие;
Препоръчителни мерки
I. Мерки за насърчаване на структурния плурализъм на медиите
1. Общ принцип
1.1. Държавите-членки трябва да се стремят да гарантират наличието на достатъчно многообразие от медийни канали, притежавани от различни собственици, частни и обществени, като вземат предвид особеностите на медийния пазар, по-специално специфичните аспекти, свързани с търговията и конкуренцията.
1.2. Там, където прилагането на общите правила на конкуренцията в медийния сектор и по отношение на регулирането на достъпа не са достатъчни, за да гарантират спазването на условията за културно разнообразие и плуралистично изразяване на идеи и мнения, държавите-членки трябва да приемат специфични мерки.
1.3. Държавите-членки трябва, по-специално, да уредят адаптирането на регулативната рамка към икономическото, технологичното и социалното развитие, като вземат под внимание, по-специално, конвергенцията и цифровия преход и следователно да включат в нея всички елементи на медийното производство и разпространение.
1.4. Когато адаптират регулативната рамка, държавите-членки трябва да отдават особено внимание на необходимостта от ефективно и ясно разделяне между упражняването на политическа власт или влияние и контрола върху медията или вземането на решения относно медийното съдържание.
2.Регулиране на собствеността
2.1. Държавите-членки трябва да обсъдят приемането на правила, насочени към ограничаване на влиянието, което един човек, компания или група могат да имат в един или повече медийни сектори, както и към осигуряване на достатъчен брой разнообразни медийни източници.
2.2. Тези правила трябва да бъдат приспособени към обема и специфичните характеристики на пазара на националните, регионалните или местните аудиовизуални и/или печатни медии, към които са приложими.
2.3. Правилата могат да включват въвеждането на прагове, основани на обективни и реалистични критерии, като например дял от публиката, тираж, оборот/приходи, дялов капитал или право на глас.
2.4. Правилата трябва да позволяват да се взема под внимание хоризонталната интеграция, разбирана като сливания в една и съща област на дейност – в този случай концентрациите на един или на няколко вида медии, както и вертикалната интеграция, т.е. контрола на един човек, компания или група на някои от най-важните елементи на производството, разпространението и свързаните с тях дейности като реклама или далекосъобщения.
2.5. По-нататък, държавите-членки трябва редовно да преразглеждат установените прагове в светлината на непрекъснатото технологично, икономическо и социално развитие, за да не пречат на иновациите в медийната област.
2.6. Независимо дали са специализирани в областта на аудиовизуалните или печатните медии, органите, които са компетентни да прилагат настоящите правила, трябва да бъдат натоварени с правомощията, необходими за постигане на тяхната мисия, по-специално, правомощието да откажат разрешение или лицензия, както и правомощието да действат срещу всякакви действия, водещи до концентрации, по-специално да продават собственост, когато са достигнати неприемливи равнища на концентрация и/или когато медийният плурализъм е застрашен. Компетентността им следователно би могла да обхваща правомощието да изискват поемането на задължения от структурен характер или относно поведението на участниците, както и възможността да налагат санкции, ако това е необходимо.
3. Обществени медии
3.1. Държавите-членки трябва да гарантират, че съществуващите обществени медии заемат видно място в новия медиен пейзаж. Те трябва да позволят на обществените медии да се развиват, за да могат да направят достъпно разпространяваното от тях съдържание върху разнообразни платформи, по-специално за да осигурят предоставянето на висококачествено и иновативно съдържание в цифровата среда и да развиват цяла гама от нови услуги, вкл. интерактивни средства.
3.2. Държавите-членки трябва да насърчават обществените медии да играят активна роля в осъществяването на социално сцепление и интегриране на всички общности, социални групи и поколения, вкл. малцинствените групи, младите хора, възрастните, дискриминираните и социално слабите, инвалидите и др., като уважават различната им идентичност и нужди. В същия контекст трябва да се обърне внимание на съдържанието, създавано от и за тези групи и на техния достъп до обществените медии, както и на присъствието им и представянето им в техните предавания. С необходимата грижа трябва да се пристъпва и към темите за равенство между половете.
3.3. Държавите-членки трябва да се обърнат към обществените медии с искане да предвидят въвеждането на форми за консултация с публиката, които могат да включват създаването на съветнически звена, които отразяват многообразието на публиката, където това е подходящо, като по този начин се даде възможност програмната политика да отрази желанията и изискванията на публиката.
3.4. Държавите-членки трябва да изградят нужните механизми, чрез които да гарантират независимостта на обществените медии, жизнено необходими за защитата на редакционната им независимост и за опазването им от контрола на една или повече политически или социални групи. Тези механизми трябва да бъдат създадени в сътрудничество с гражданското общество.
3.5. Държавите-членки трябва да определят начините, чрез които биха могли да гарантират подходящо и сигурно финансиране на обществените медии чрез разнообразие от източници – които от своя страна могат да включват такси, обществено финансиране, търговски приходи и/или индивидуални плащания – необходими за осъществяването на техните демократични, социални и културни функции.
4. Други медии с принос за плурализма и многообразието
Държавите-членки трябва да насърчават развитието на други медии, които могат да имат принос за плурализма и разнообразието и да предоставят пространство за диалог. Тези медии биха могли например, да бъдат под формата на медии на различни общности, местни, принадлежащи на малцинства или на социални групи. Тяхното съдържание може да бъде създавано в основната си част, но не изключително, от и за определени групи в обществото, може да бъде отговор на техни специфични нужди или искания и може също така да служи като фактор за социално сцепление и интеграция. Начините за разпространение, които биха могли да включват цифрови технологии, трябва да бъдат пригодени към навиците и нуждите на публиката, за която предават тези медии.
5. Регулиране на достъпа и взаимно свързване
5.1. Държавите-членки трябва да осигурят достъп при справедливи условия до електронните мрежи за комуникация на тези, които предоставят съдържание.
5.2. За да насърчават развитието на новите средства за комуникация и новите платформи и за да намалят риска от стесняване на достъпа, блокиращо наличието на широко разнообразие от медийно съдържание, държавите-членки трябва да съдействат за по-висока степен на взаимно свързване между софтуеър и оборудване, както и за използването на отворени стандарти от производителите на софтуеър и оборудване и от операторите на медийния сектор и сектора на електронни комуникации.
5.3. Тази цел трябва да бъде постигната по пътя на едно по-развито сътрудничество между всички заинтересовани страни, подкрепено, ако това е необходимо с оглед на разгръщането на иновационните процеси, от съответните органи.
5.4. Държавите-членки трябва да гарантират, че техните регулативни и други оправомощени органи притежават необходимите умения, за да оценяват как икономическото и техническото развитие би засегнало структурата на медиите и способността им да изпълняват социалната си роля.
6. Други мерки в подкрепа на изложените цели
6.1. Държавите-членки трябва да предприемат всякакви финансови и регулативни мерки, необходими за опазването и насърчаването на структурния плурализъм на аудиовизуалните и печатните медии.
6.2. Тези мерки могат да обхващат подкрепа и съдействие, насочени към улесняване на цифровия преход за традиционите електронни медии и където това е подходящо, и за печатните медии.
II. Мерки за насърчаване на разнообразието на съдържанието
1. Общ принцип
Плурализмът на информация и разнообразието на медийно съдържание не биха могли да бъдат автоматично гарантирани с увеличаване на броя на средствата за комуникация, предложени на публиката. Следователно държавите-членки трябва да дефинират и прилагат активна политика в тази област, вкл. процедури за мониторинг, и да приемат всички необходими мерки, за да гарантират разпространението на достатъчно разнообразие от информация, мнения и програми и тяхната достъпност за публиката.
2. Насърчаване на по-широко демократично участие и вътрешно разнообразие
2.1. Държавите-членки трябва да насърчават медиите да предоставят разнообразно съдържание, което може да съдейства за разширяване на критично насочените дебати и по-активното участие в демократичните процеси на хора от всички общности и поколения, като спазват принципа на редакционна независимост.
2.2. Държавите-членки трябва, по-специално, да подтикват медиите да дават своя принос за междукултурния и междурелигиозния диалог, така че да съдействат за възприемане на взаимно уважение и толерантност и за предотвратяване на потенциални конфликти по пътя на дискусиите.
За целта държавите-членки трябва:
- от една страна, да окуражават медиите да приемат или да засилват ролята на доброволно възприетата политика за насърчаване на участието на представители на малцинствата във всички звена на вътрешната им организация, за да могат да отразят различната конфигурация на обществото и да утвърждават социалното сцепление;
- от друга страна, като вземат под внимание възникването на нови форми на комуникация в резултат на динамичното технологично развитие, да обмислят предприемането на действия за насърчаване на медийната грамотност в цифровата епоха и да заличат т.нар. „цифрово разделение”.
3. Предоставяне на лицензии за радиоразпръскване и прилагане на принципа за задължителното пренасяне/задължителното предлагане на програми (must carry/must offer rules)
3.1. Държавите-членки трябва да обсъдят въвеждането на мерки, които съдействат за създаването и предлагането на разнообразно съдържание от медийните организации, както и за тяхното наблюдаване. По отношение на областта на електронните медии посочените мерки трябва да уреждат лицензиите за радио и телевизионна дейност по такъв начин, че да бъде изпълнено изискването определен обем оригинална програма, по-специално новини и публицистични предавания, да бъдат създавани или възлагани от предаващите организации.
3.2. Държавите-членки трябва да обсъдят възможността да бъдат приети правила, чиято цел е запазването на плуралистичния местен медиен пейзаж, като по-точно гарантират, че свързването, разбирано като централизирано предлагане на програми и свързани с тях услуги, не застрашава плурализма.
3.3. Държавите-членки трябва да предвидят приемането на норми за задължително пренасяне на програми с други средства и преносни платформи освен от кабелните мрежи, където това е необходимо. Освен това в светлината на процесите на цифровизация - особено поради увеличените възможности на мрежите и умножаването на различните видове мрежи – държавите-членки трябва периодично да преразглеждат правилата за задължителен пренос, за да гарантират изпълнението на ясно определените цели в общ интерес. Държавите-членки трябва да проучат значението на задължението за предлагане на програми успоредно с правилата за задължително пренасяне, за да насърчат обществените медии и основните търговски медийни компании да предоставят каналите си на операторите на мрежи, които желаят да ги разпространяват. Всички мерки, които се вземат в резултат на посочения принцип, трябва да имат предвид задълженията, произтичащи от авторските права.
4. Мерки в подкрепа на изложения принцип
4.1. Трябва да се предвидят мерки в подкрепа на създаването, производството и разпространението на аудиовизуално, писмено и всякакъв вид медийно съдържание, което има ценен принос за медийното разнообразие. Подобни мерки могат също така да послужат за защитата и разширяването на разнообразието на източниците на информация, като независимите информационни агенции и разследващата журналистика. Трябва да се обсъдят и мерки, които подпомагат медийни предприятия, разпространяващи печатни материали или програми на езика на малцинствата.
4.2. Без да бъдат пренебрегвани съображенията в полза на конкуренцията, всяка от посочените по-горе мерки трябва да бъде предприета въз основа на обективни и независими критерии в процеса на прозрачни процедури и подчинена на изискванията за независим контрол. Условията за оказването на подкрепа трябва да бъдат периодично преразглеждани, за да се избегнат случаи на инцидентно насърчаване на медийна концентрация или неприемливо обогатяване на предприятията, ползващи помощта.
5. Повишаване на съзнанието за ролята на медиите
5.1. Държавите-членки трябва да подпомагат подготовката на медийни специалисти, вкл. и постоянната подготовка, и да насърчават такава подготовка, която се занимава с тяхната роля в полза на разнообразието. Тази роля трябва да става достояние на цялото общество.
5.2. Разнообразието може да бъде включено като цел в документите на медийните организации и в етични кодекси, прети от медийните специалисти.
III. Прозрачност на медиите
1. Държавите-членки трябва да гарантират достъпа на публиката до следната информация относно съществуващите медийни канали:
- информация относно лицата или органите, които участват в структурирането на медиите, както и относно природата и обхвата на участието, което имат в съответната структура и където е възможно, крайните бенефициенти на това участие;
- информация относно естеството и обхвата на интересите, които имат посочените по-горе лица и органи в други медии или медийни предприятия, дори и в други икономически сектори;
- информация относно други лица или органи, за които е вероятно да упражняват значително влияние върху програмната или политика;
- информация относно мерките за подкрепа, които са оказани на медията;
- информация относно процедурите, които се прилагат във връзка с правото на отговор и жалби.
2. Държавите-членки трябва да подтикват медиите да вземат всякакви мерки, които биха позволили на публиката да направи свой собствен анализ на информацията, идеите и мненията, изразени в медиите.
IV. Научни изследвания
1. Държавите-членки трябва да оказват подкрепа на научните изследвания и проучвания в областта на медийните концентрации и плурализма и да насърчават обществените дебати по тези въпроси. Трябва да се придава особено значение на ефекта на медийните концентрации върху разнообразието на медийното съдържание, на баланса между забавните програми, информацията и програмите, които съдействат за разгръщане на обществените дебати, от една страна, и на приноса на медиите за междукултурния диалог – от друга.
2. Държавите-членки трябва да подкрепят усилията за международни изследвания на транснационалните медийни концентрации и тяхното въздействие върху различните аспекти на медийния плурализъм.