Четвърта власт - EВРОизбори '2014 - КОЙ наблюдава? - Гражданска Инициатива за Свободни Демократични Избори

Четвърта власт

Виж още

Печат

КОЙ наблюдава?

Мониторингови доклади за участието на медиите в подготовката и провеждането на Европейски избори '2014

Валидно към 12 юни 2014

Мониторингът на медиите в изборния процес е един от работещите инструменти за защита на демокрацията и нейните ценности. Тъкмо поради тази причина Изборен кодекс '2014 позволи подписване на Споразумение между ЦИК и СЕМ за извършване на целево наблюдение на медиите по време на предизборната кампания и изборния ден. Работата по Споразуманието е изпълнена, СЕМ вече представи в ЦИК своя мониторингов доклад.

ГИСДИ за първи път направи мониторинг на медиите по време на предизборната кампания за Европейски избори '2014. Текущите, предварителни резултати са представени тук, в страницата "Медия мониторинг". Ще представим и обобщаващ финален доклад.

Още две неправителствени организации-наблюдатели на изборите наблюдаваха освен релното протичане на изборния процес и неговото отразяване в медиите. Това са Институт за социална интеграция и Институт за развитие на публичната среда. Мониторинг на медиите направи и Фондация "Медийна демокрация".

Тук представяме методически особености и основни резултати от наблюденията на медиите, извършени по време на предизборната кампания за Европейски избори '2014.

Методическа информация

Съвет за електронни медии

Съветът за електронни медии прави медиен мониторинг по време на предизборната кампания за Европейски избори '2014 на базата на Споразумение, подписано с ЦИК на 24 април 2014, Изборния кодекс и Закона за радиото и телевизията. Това е нова практика в отношеннията между двете институции: ЦИК и СЕМ в предизборна ситуация. Медийното наблюдение на СЕМ е фокусирано върху електронните медии.

СЕМ наблюдава:

14 обществени радио и телевизионни програми, разпространявани от БНТ и БНР в периода: 25 април – 25 май;
30 търговски радио и телевизи-онни програми в периода: 14 април – 25 май.

Индикаторите, които следи са:

Законност;
Плурализъм;
Представяне на политически партии, кандидати;
Представяне на предизборни изследвания и прогнози;
Въвличане на деца в предизборната кампания;
Платени и безплатни форми на отразяване на кампанията;
Журналистически форми за отразяване на кампанията.

Представя резултати на 10 юни 2014 - финален доклад.

Наблюдението е финансирано по силата на Споразумение за медиен мониторинг между ЦИК и СЕМ от 24 април 2014.

В хода на мониторинга СЕМ подава жалби и сигнали до ЦИК за нарушения на Изборен кодекс '2014 от страна на медиите.

Институт за социална интеграция

Институт за социална интеграция (ИСИ) е неправителствена организация, регистрирана като организация-наблюдател на Европейски избори '2014. Регистрирала е 423 наблюдатели. Според класификацията на ГИСДИ попада в групата организации, извършващи наблюдение в рискови места. Вижте типологията на страница: Регистрирани наблюдатели от ЦИК.

ИСИ наблюдава:

Телевизия: БНТ и 3 търговски, национални;
Печатни медии: 7 национални ежедневника;
Онлайн медии: 9 с национален аудиторен обхват

за периода: 25 март - 25 май.

Регионални медии: 12 за периода 25 април - 25 май.

Индикаторите, които следи са:

Интензивност на политическото съдържание;
Представяне на политици, партии, държавни институции в медиите;
Отношение към политици, партии и институции;
Тематично разнообразие.

ИСИ наблюдава:

5 национални ежедневни вестника;
6 онлайн медии

за периода: 25 април - 25 май.

Индикаторите, които следи са:

Предизборни послания и акценти.

Представя резултати на:

Текущи резултати: 10 май;
Финални резултати: 5 юни.

Наблюдението е финансирано от Фондация за европейски прогресивни изследвания - Брюксел.

Институт за развитие на публичната среда

Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) е неправителствена организация. Регистрирана е като наблюдател на Европейски избори '2014. Работи със 102 наблюдатели. Попада в групата организации, извършващи наблюдение в рискови места, според типологията на ГИСДИ.

ИПРС наблюдава:

Телевизия: БНТ и 5 търговски национални;
Радио: БНР и 2 търговски национални;
Печатни медии: 10 национални и регионални вестника;
Онлайн медии: 15 с национален аудиторен обхват.

за периода: 12 май - 28 май

Индикаторите, които следи са:

Законност: публикуване на оферти и договори за платено отразяване на кампанията;
Вложени средства от партиите за медийно отразяване;
Сравнение на обем вложени средства по договори и декларации в Сметна палата.

Представя резултати на:

12 май и 18 май - текущи резултати;
30 май - финални резултати.

Наблюдението е финансирано от Trust for Civil Society in Ientral and Eastern Europe.

Фондация "Медийна демокрация"

Фондация "Медийна демокрация" (ФМД) е неправителствена организация. Прави регулярен мониторинг на медиите и целеви мониторинг на медиите в изборния процес. Работи съвместно с агенция за социологически и маркетингови проучвания "Маркет Линкс".

ФМД наблюдава:

Телевизия: БНТ и 3 търговски национални;

Печатни медии: 4 национални ежедневни вестника

за периода: 1 януари - 23 май.

Индикаторите, които следи са: представяне на политици, партии и държавни институции: субекти и обекти на оценка.

ФМД наблюдава:

Онлайн медии за периода: 24 април - 28 май.

Индикаторите, които следи са:

Представяне на политици, партии, водачи на листи в новините;
Представяне на кандидати за председател на ЕК: Мартин Шулц, Жан-Клод Юнкер; Ги Верховстад;
Субекти – изразители на оценка;
Водещи теми.

ФМД наблюдава:

Социални медии за периода януари - май.

Индикаторите, които следи са:

Брой публикации на политици в блогове и Twitter;

Брой харесвания на страници на партии и лидери.

Наблюдението е финансирано от Фондация "Конрад Аденауер".

Гражданска инициатива за свободни и демократични избори

Гражданска инииатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) прави пилотно мониторинг на медиите в изборен процес. ГИСДИ е неправителствена организация, с дългогодишен опит в изборно наблюдение. Регистрирахме 4218 наблюдатели и направихме наблюдение в широк обхват.

ГИСДИ наблюдава: 144 търговски медии

Телевизия: 10 национални и 15 регионални;
Радио: 6 национални и 6 регионални;
Печатни медии: 7 национални ежедневни вестника и 22 регионални
Онлайн медии: 19 с национален аудиторен обхват и 58 с регионално и локално потребление;
Онлайн медии – общо наблюдение;
Социални медии – Фейсбук и Туитър – общо наблюдение

за периода: 10 април - 6 юни.

Индикаторите, които следи:

Законност;
Плурализъм;
Тематично разнообразие;
Представяне на български и европейски партии, политици, кандидати в медиите;
Информиран избор – образователна и мотивационна функция на медиите в изборния процес;
Отразяване на предизборни изследвания и прогнози;
Въвличане на деца в предизборната кампания;
Платено отразяване на предизборната кампания;
Сигнали и жалби за нарушения на Изборен кодекс от страна на медиите.

Представя резултати на:

Текущи резултати на: 17 април; 29 април; 17 май; 21 май; 23 май; 12 юни;
Финални резултати: предстоящо обявяване.

Наблюдението е самофинансирано. Включва и доброволно участие.

В хода на мониторинга ГИСДИ подава жалби и сигнали до ЦИК за нарушения на Изборен кодекс '2014 от страна на медиите. Вижте жалбите и сигналите тук: Изборни нарушения - ЦИК.

Съвет за електронни медии

Обобщени резултати - резюме

1. Обявяване на условия, ред, време
и тарифи

Указаният срок (14 април) е спазен от Нова телевизия, БТВ, БТВ Екшън, СКАТ, Дарик Радио България, ТВВ Видин. Има програми като ТВ Европа, Алфа ТВ, които не са обявили тарифи до настоящия момент. Останалите програми са обявили информацията в различно време.

2. Публикуване на договори

Част от доставчиците на медийни услуги са спазили изискването на чл. 180 от ИК на интернет страниците си да поместват информация за договорите, сключени с партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, и/или с друг възложител във връзка с предизборната кампания. Има случаи, в които излъчените агитационни материали надвишават параметрите, съгласно оповестената информация.

3. Обозначаване на платените материали:

при телевизиите, включително БНТ, има тенденция да се разграничава по-ясно платеното телевизионно съдържание от безплатното. Медиите използват аудиовизуална или звукова сигнализация;
при радиопрограмите слушателят е затруднен да прецени кое предизборно съдържание е платено и кое безплатно. Аудио сигналите в радиопрограмите обикновено съдържат съобщението – „Европейски парламентарни избори 2014“, „Избори за Европейски парламент 2014“ и пр., както и посланието – „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ (чл.183, ал.2 ИК). Подобно обозначение може да се счита като косвено разграничаване на платените от безплатните форми на предизборна агитация, но не и като указване по подходящ начин, че материалът е платен. Слушателят на БНР се ориентира кое предизборно съдържание е платено и кое безплатно единствено според анонса на водещите, които, съобразно изискванията на Споразумението, коректно обявяват като безплатни встъпителните и заключителните клипове, както и двата диспута, проведени на 10 и 11 май. Всички останали агитационни материали са платени, но няма изричен звуков сигнал за това. В ефира на БНР, както платените, така и безплатните форми на кампанията се излъчват в рамката на задължителната идентификация, в която е вписано и наименованието на рубриката “Европейски парламентарни избори 2014”.

4. Баланс на платени и безплатни форми

Положителна тенденция при телевизиите е, че ефирното време, предоставено за безплатно участие на кандидатите за евродепутати и представители на политически формации, има превес над платеното участие. Има известен дисбаланс в представянето на кандидатите в безплатните форми. Той се дължи най-често на отказ на някоя политическа сила да се възползва от предоставена възможност. В тази ситуация, другите участници в кампания се възползват от предоставеното им право и присъстват в повечето дискусионни форми, което увеличава допълнително времевото им участие.

При радиопрограмите се констатира слабо изразено присъствие на безплатни форми.

Безплатните участия на политическите субекти при търговските телевизии са по-разнообразни в жанрово отношение, за разлика от платените. Освен това, при безплатните форми се забелязва присъствие на повече участници от политическия спектър и се дава възможност за по-свободно изразяване на политически идеи и платформи от страна на кандидати, политически лица и експерти под формата на диспути, интервюта, репортажи.

5. Политически внушения в търговска реклама

Има един случай в търговска реклама да се отправят политически внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет или кандидат. В програма News 7 на 09.05.2014 г. - във времето на излъчване на търговска реклама е излъчен агитационен клип на коалиция „България без цензура, ВМРО - БНД, ЗНС, Движение Гергьовден" след каш за търговски съобщения. ЦИК постанови решение, по сигнал от страна на СЕМ, че приема за установено нарушение на условията за отразяване на предизборната кампания от доставчика на медийни услуги.

6. Забрани в изборния ден

Регистрирани са действия в нарушение на забраната за политическа агитация в изборния ден при търговските медии. Изпратени са жалби до ЦИК.

7. Право на отговор

Не констатира случаи на неспазване на разпоредбата на чл. 18 ЗРТ относно предоставяне право на отговор.

8. Равнопоставеност на кандидатите: обективност и плурализъм

БНР и БНТ отразяват обективно и коректно проявите на всички кандидати, регистрирани от партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, при зачитане на тяхната равнопоставеност и значимост въз основа на правилата, приети от ЦИК. Изискванията на чл. 6, ал.3. т. 6, 7, 8 от ЗРТ са спазени във всяко едно от предаванията, съдържащи модули на предизборна тематика както в програмите на БНТ, така и в тези на БНР.

Търговските медии запазват като цяло неутрално отношение към кандидатите и партиите при тяхното представяне. Изключение правят АЛФА ТВ и СКАТ.

В програма Алфа ТВ няма излъчени материали за предизборна агитация на други политически партии, коалиции или независими кандидати. Изразено е отрицателно отношение към други политически субекти. Негативното говорене спрямо ромската общност и бежанците, което е традиционно за медията, е извън контекста на предизборната тематика. Въпреки това са констатирани случаи на враждебна реч, за които ще стартира съответната административна процедура.

СКАТ отразява в програмата си само проявите на собствената си партия НФСБ. Зрителите на тази медия „не разбират“, че в предизборната надпревара участват и други политически субекти. През втората половина на наблюдавания период, за разлика от първата, в която преобладава информационното отразяване, се засилват публицистичните жанрове. Всички агитационни материали са отделени от останалото програмно съдържание със специализирани кашове “Избори за Европейски парламент 2014” и „Купуването и продаване на гласове е престъпление“. Отсъствието на опоненти от други политически партии прави невъзможна дискусията по европейските въпроси.

9. Въвличане на деца в предизборната кампания

Има установени случаи на участие на деца в предизборни материали в търговските медии и БНТ. Данните са изпратени на ДАЗД. В програмите на БНР не са констатирани подобни.

10. Отразяване на предизборни проучвания и прогнози

Аудиторията на БНТ 1 получава пълната информация за възложителя на допитването или проучването, за източниците на финансирането му и за организацията, извършила допитването – констатация, която е различна при търговските телевизии, при които по-често липсва някой от посочените по-горе елементи. Най-често търговските телевизии и радиа не споменават информация за възложителя на допитването или проучването и за източниците на финансирането му. Фокусират се върху информация за организацията, извършила допитването.

В програмите на БНР липсват в чист вид социологически проучвания и допитвания: по-скоро се предлага анализ и прогноза на базата на политологическа оценка на очакванията
на експертите, а не на основата на декларативните нагласи на избирателите, които са обект на проучванията. В този смисъл няма констатирано неизпълнение от страна на БНР по спазване на разпоредбите на чл. 205, ал.1 от ИК.

11. Теми и журналистически форми в отразяването на кампанията

Констатира се еднообразие на ползваните форми – предимно клипове и хроники при БНР и БНТ. Предизборните акценти са рядкост и в регионалните програми на БНР – присъствието им е ограничено, което е знак, че политическите сили избягват участие в регионалния ефир.

При търговските медии кампанията за Европейския парламент е фокусирана не толкова върху послания и теми с европейски контекст, колкото върху вътрешнополитически спорове и тези.

12. Предоставяне на възможност за информиран избор и професионални стандарти

Журналистите от наблюдаваните електронни медии като цяло, спазват професионалните стандарти и етика в условията на предизборната кампания, защитават правото на аудиторията да направи своя информиран избор чрез предлагането на безплатни форми на участие, спазени са изискванията за равнопоставеност, обективност и баланс при представянето на политическите субекти.

13. Обща оценка за кампанията

Наблюдението на „Евроизбори 2014“ в програмите на БНР и БНТ налага основния извод за наличието на една вяла и лишена от същностен дебат предизборна кампания и за двата национални обществени доставчика. Еднообразието на форми, липсата на полемика, на повече журналистически, разработена и поднесена, тематика по проблемите на общността, принизяват смисъла ѝ и не я определят като достатъчно значима за широката аудитория, с изключение на т. нар. “твърд” електорат. За пореден път не е постигната в достатъчна степен основната цел – благодарение на кампанията аудиториите да направят сами своя информиран избор.

Като цяло предизборната кампанията в търговските електронните медии не е толкова активна. Внесеният вот на недоверие на 16 май от ПП ГЕРБ в някои случаи се трансформира в тема на предизборната агитация за евродепутати.

СЕМ: обобщен доклад от медиен мониторинг "Евроизбори '2014"

3 Mb (pdf)

свали

Институт за социална интеграция

Обобщени резултати - резюме

1. Представяне на партии, коалиции

Най-често попадащата в медиите партия е ГЕРБ (7780), следвана от БСП/КБ (6527), ДПС (4357), България без цензура (3153), Атака (2269), АБВ (1960), Реформаторски блок (1735). Под 1000 са споменаванията за НФСБ и ПП „Зелените“. Позитивно е отношението към коалицията около "България без цензура", негативно - към всички останали формации.

2. Представяне на лидери на партии и коалиции

При лидерите на партии картината е сходна: Най-често попадащ в полето на наблюдаваните медии политик е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (3218), който продължава да бъде самостоятелен водач по този индикатор. Доста назад, но сравнително близко помежду си са лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев (2372), Николай Бареков (2214) и премиерът Пламен Орешарски (1872). Далеч назад остават лидерите на други основни формации у нас – Лютви Местан (868), Георги Първанов (774), Волен Сидеров (632), Меглена Кунева (533), Радан Кънев (209). Отношението е по-скоро негативно с изключение към лидера на "България без цензура".

3. Представяне на водачи на листи

Поради факта, че някои от лидерите на формации, са всъщност и водачи на листите на своите партии (Станишев, Сидеров, Бареков, Кунева), наблюдението повтаря същите параметри, описани по-горе. Освен тях, наблюдението включва водача на листата на ГЕРБ Томислав Дончев, който е попаднал 644 пъти в наблюдаваните медии. След него са Делян Пеевски (507), Ивайло Калфин (476), Илияна Йотова (314). С изключение на Пеевски, който е най-отрицателно отразяваният кандидат за евродепутат, то останалите трима попадат в положителната част от скалата.

4. Представяне на институциите

Президентът на Република България е регистриран 1954 пъти, ЦИК - 1684, както и МВР - 1302. Въпреки, че е най-често споменаван, президентът Плевнелиев търпи в най-голяма степен негативно отношение в наблюдаваните медии, докато ЦИК и МВР са значително по-близо до неутралното отразяване.

5. Интензитет на кампанията

Неравномерен интензитет на кампанията. След съпътстващите скандали в края на март, около състава на ЦИК, последва „затишие“ преди началото на официалната кампания (около Великденските празници) и около десетия ден на кампанията (началото на месец май). След това най-голям отзвук придоби скандалът с миньорите от Бобов дол. Съпътстващи, и понякога по-значими, се оказаха темите за Украйна, Южен поток и др. До голяма степен кампанията загуби своята инерция и фокус. Тя беше вяла, без реален европейски дебат и значими точки на противопоставяне.

6. Жанрово и тематично разнообразие в местни медии

Политическа реклама/агитация/каре/спот/банер (26%);
Хроника/ новина за посещение на кандидат/политик, свързани с изборите за ЕП (24%);
Информация за ЕС, европейските институции и европейските избори (15%);
Отразяване на концерт, митинг или друга проява, свързана с кампанията (12%);
Информационен материал за изборите – информация за начина на гласуване, техническа за местата на СИК, сроковете за подаване на различни заявления, разкриване на нови СИК, вид и форма на бюлетината и т. н. (11%);
Информация за проекти и финансирания по европейски програми у нас (7%);
Интервюта на кандидати или политици, свързани с изборите за ЕС, или в които тематиката е засегната (3%);
Негативна информация или скандал, свързан с кампанията (2%);
Европейската тематика не е сред най-популярните в местните медии в контекста на кампанията. Тя бива изместена на по-заден план от хроники и новини, свързани с местното самоуправление, дейността на местните институции – кмет, общински съвет и от криминалната хроника, което е по-скоро нормална тенденция.

7. Политически послания

Посланията, свързани с трудовите отношения (работни места, заетост, борба с безработицата, особено младежката, ниските доходи), бяха централни за кампанията на всички партии, с изключение на тези на Атака и РБ.

Най-активна и тематично разнообразна беше кампанията на БСП: 15% от посланията бяха агитация в полза на ПЕС и в полза на председателството на Мартин Шулц на ЕК; акцент беше поставен върху социално-икономическите проблеми; теми, като преминаване към пропорционално данъчно облагане и плановете за реиндустриализация заглъхнаха скоро след старта на кампанията; голям брой послания бяха посветени на кризата Запад-Русия във връзка с Украйна (13%); опит българската проблематика да се представи като част от общоевропейски решения, които се определят от тези избори.

Кампанията на ГЕРБ беше много по-лаконична и фокусирана върху понятни за населението теми: успехите на управлението на ГЕРБ и по-специално инфраструктурното строителство – 2%; осигуряване на работни места чрез максимално усвояване на еврофондовете – 2.3%; критика на левите „рецепти” за съживяване на икономиката чрез държавен дълг - 1%; отсъства личността на кандидата на ЕНП за председател на ЕК Жан Клод Юнкер – 0.6%; темата около кризата в Украйна беше приглушена; приземени послания сякаш ставаше дума за избори за Народно събрание.

14% от посланията в медиите са на коалицията около „България без цензура”. Посланията на ББЦ почти всеки ден се попълваха от нови, които освобождаваха от необходимостта да се обясняват предишните. Централни теми: обещанията за разкриването на работни места и за намаление на младежката безработица – 16%; възстановяването в кратки срокове на всичко положително, което е изчезнало в българската държава – 7%; от средата на кампанията започна да призовава за борба с олигарсите – 1%; реваншистки сантименти.

Малко над 20% от активността на малките партии имаше за източник Реформаторски блок.
Основните послания на РБ са заявени като: "Газова сигурност чрез "европейски енергиен съюз" с Полша, Румъния и Балтийските държани (10%), критика срещу БСП за политиката по "Южен поток"; бежанци, доверие на чужди инвеститори, беше отделено минимално внимание (2%); темата за свободата - 1%; „зависимостта от Русия“като източник на всички други проблеми на страната и като част от новата борба между Запада и Изтока.

Посланията на Атака нямат почти никакво пряко присъствие в наблюдаваните медии за периода на официалната кампания. Те се появяваха предимно като обект на негативен коментар от страна на политици и медии. Сред появилите се, преобладаваха онези, които са изцяло фокусирани върху геополитическия проблем около Украйна. „Атака“ е единствената партия, която категорично заема страната на Русия, одобрява ходовете й и обвинява не само САЩ, но и ЕС. Единствено в риториката на тази партия присъстват критики към Европа на ценностно равнище.

Кампанията на ДПС беше много ограничена и насочена към провинцията и селата. В нея основен акцент бе промяната на регионалната политика на ЕС в полза на „забравените“ райони и дребните производители – 2% от посланията на малките партии. Друг важен акцент е заявката на тази партия да бъде „обединител на нацията“ – 0.4%. За отбелязване е защитата на ВЕИ. По правило кампанията на ДПС не се характеризира със силно медийно присъствие и затова нейната поява в анализа е ограничена.

8. Обща оценка за кампанията

Като цяло кампанията беше вяла, липса на европейски дебат и използване на много теми. Кампанията не се фокусира върху послания и теми с европейски контекст; прилича по-скоро на местни или парламентарни избори;

Във фокуса на внимание са теми, които не са пряко свързани с изборите или имат скандален, разломен характер: скандали около състава на ЦИК от края на месец март, конфликта в Украйна, Южен поток;

Кампанията попада в период на продължителни ваканции и празници, което автоматично отвлича вниманието и усилията на кандидатите и партиите.

Липсваше предизборен дебат между основните водачи на листи и кандидати;

Фокусираните послания и говорене, които са в унисон с предизборни платформи и програми с европейски контекст са неефективни, за сметка на семпло присъствие, популистко говорене и смилаемост на посланията;

Най-позитивно изграден образ: коалицията около "България без Цензура". Останалите формации търпят преди всичко негативи от гледна точка на медийно отразяване и присъствие;

Местните и регионалните медии до голяма степен са зависими от платената политическа реклама.

ИСИ: Обобщен доклад от мониторинг на медиите "Евроизбори '2014"

2 Mb (pdf)

свали

Институт за развитие на публичната среда

Обобщени резултати - резюме

1. Публикуване на условия, ред, време и тарифи

След края на предизборната кампания, прегледът на електронните страници на мониторираните медии показва, че от включените 34 медии, към 28 май 2014 г., 32 са обявявили оферти, а 22 от тях са публикували информация за договори с участници в изборите.

2. Публикуване на договори

Информация за договорите си с участниците в предизборната кампания не са публикували радио "Фокус", вестниците "Дума", "Монитор, "Телеграф", "Марица", Струма", сайтовете Bnews.bg, BGnes.bg, "Гласове", Vsekiden.com и Novini.bg.

Информацията за договорите на информационна агенция "Фокус", публикувана на електронната й страница е във формат, който не позволява да бъде разчетен и обработен. Тази практика агенцията имаше и на изборите през 2013г.

Липсващата информация прави картината на изразходваните от участниците в предизборната кампания средства за медийни услуги непълна.

3. Средства, вложени в медийно отразяване:

разпределение по медии;
разпределение по партии.

4. Обща стойност на договорите за платено отразяване на кампанията:
4, 027, 814.46 лв.

5. Съотношения между декларирани в регистъра на Сметната палата дарения и сумите за сключени с медиите договори

Вижте графиките в публикацията "Медии, партии, избори: как се изпълнява Изборния кодекс - Избори 2014 (трета част)"

Фондация "Медийна демокрация"

Обобщени резултати - резюме

1. Представяне на политиците

Най-висок интензитет на представяне имат: Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Пламен Орешарски, Сергей Станишев.

Информационните пластове съчетават отразяването едновременно на две управления – предходното и актуалното. И ако сегашната власт е вече в по-многоброен състав, то предишната власт е в по-редуциран вид, но с по-плътно присъствие. Този двоен фокус в медийното отразяване по любопитен начин компенсира разфокусирания електорално-управленски баланс: макар и електоралният първенец да не е на власт, той е лидер на медийната сцена.

На този фон, като нови политически актьори пробив в информационния масив правят старите публични фигури Георги Първанов (АБВ) и Николай Бареков (ББЦ). Всъщност и двамата изиграха сходна роля на медийната авансцена – източник на дискредитиране съответно на БСП и на ГЕРБ. При това с инструментариум и репертоар много сходен с тези на опонентите, срещу които се противопоставят.

Важно наблюдение е, че макар и разположени на повече плоскости, основните личностни противопоставяния – Борисов–Станишев, Станишев–Първанов, Бареков–Борисов – до голяма степен следваха и се опитваха да пресъздават модела на опониране, който зададоха Борисов и Станишев през 2009.

Една част жените, кандидатирали се за евродепутати, наблягаха на тезата за необходимост от засилено женско участие в управлението. Подобен тип лайфстайл отдавна е част от образа на Меглена Кунева (Реформаторски блок), но ако в предишните кампании тя акцентираше на ролята си на съпруга и майка, сега фокусът беше по-скоро върху женската солидарност: едно от многократно цитираните й от медии изказвания беше: „В институциите, където на ръководни постове има повече жени, трябва да кажем „браво”.

Антония Първанова (КОД) също заложи на подобен тип послания: „Крайно време е жена да почне да се грижи за България” (Нова Телевизия). Тя бе сред най-активните в лайфстайл зоната, конструира образ на модна икона, но и непокорно мъжко момиче.

Илияна Йотова (Коалиция за България) също боравеше умело с женствеността, за да рекламира себе си и партията си. Конструира образа си на домакиня, майка и взискателна към външния си вид жена, като допълнение към политическата си идентичност.

Мария Габриел заложи на елитарен имидж, изтъквайки пристрастията си към класическата музика, книгите и шаха. Ева Паунова също поддържаше по-делови лайфстайл, макар че в миналото си е работила като манекенка. В подобен лайфстайл стандарт се вписа и Филиз Хюсменова (ДПС): „Обичам да чета френскоезични автори”; „Свободното си време обичам да прекарвам със сина си и съпруга си” („Евродепутатите отвъд политическия образ”, News7).

Рада Коджабашева използваше в голяма степен лайфстайл инструменти, за да конструира политическия си образ.

Сергей Станишев (Коалиция за България) застана на противоположната позиция, продължи да поддържа образа си на съвестен баща и съпруг, глава на семейството, „лидер у дома и в Европа” (така беше представен в предаването „Депутатите отвъд политическия образ”, News7): домашният образ би следвало да отпраща директно и да гарантира публичния.

Много често кандидатите за евродепутати използваха метафората за семейството, майчинството и бащинството в предизборните си послания. Още в кампанията за избор на български президент Меглена Кунева използва сравнението „Политиката е като майчинството”, а в настоящата кампания многократно изтъкваше „Аз съм майка на момче” (агенция „Фокус”) и извличаше по тази линия паралели с управлението.

От своя страна Николай Бареков заяви: „Политиката е като бащинството” (в предаването „Поверително от NL” по ТВ7) и прогнозира, че Росен Петров би бил добър баща и политик, защото е „грижовен”. Тук акцентът беше поставен върху мъжката грижовност: по-сурова, но надеждна и справедлива.

Политиците все по-трайно изоставят поддържането на собствен блог. Те се преориентират към създаването на лична страница в интернет. Тези политици, които имат личен Туитър профил обаче демонстрират свръхактивност. Най-активни в интернет комуникацията са политиците с европейски профил (доскорошни евродепутати и външни министри).

Както и през 2009 година, когато се проведоха избори за Европейски парламент, така и сегаактивността на политиците в интернет комуникацията в периода на кампанията видимо се увеличава. Това потвърждава досегашното наблюдение, че политиците приоритетно използват възможностите за комуникация с избирателите по-интензивно предимно в предизборната кампания.

Кампанията за Евроизбори 2014 протече с активно присъствие на кандидатите във Фейсбук.В сравнение с онлайн агитацията при предходните избори за Европейски парламент през 2009 г., когато социалната мрежа тепърва навлизаше като средство за комуникация с потенциални избиратели, сега тя беше задължителен, макар и не приоритетен елемент в стратегиите на мнозинството участници.

2. Представяне на политическите партии

Информационното присъствие на партийните брандове съответства на финалните резултати от евровота - свидетелство за явен конформизъм и пристрастност към силните на деня.

3. Представяне на кандидатите за ЕП

Несъответствие между инвестираните усилия в изграждането на медиен образ иелекторалните резултати. В най-голяма степен това важи за Томислав Дончев, водач на листата на ГЕРБ, и Филиз Хюсменова, водач на листата на ДПС. Добрите изборни резултати, които регистрираха техните формации, очевидно не са стимулирани от интензивно медийно присъствие на двамата политици. Напротив, дори и в периферията на медийния интерес, водачите на тези две листи постигат изборен успех.

Трябва да се има предвид обаче, че, като общо правило, медийната кампания за Европейски парламент беше водена от лидерите на партиите – независимо дали съответните лидери присъстваха в изборните листи на партиите или не. В този контекст не Дончев и Хюсменова бяха лицата на кампанията при ГЕРБ и ДПС, а съответно Бойко Борисов и Лютви Местан. Любопитно е, че това правило се оказа валидно и за АБВ. Лидерът Георги Първанов беше обект на по-силно медийно внимание, отколкото водача на листата и най-популярен български евродепутат в предишния мандат на ЕП Ивайло Калфин.

4. Представяне на кандидатите за председател на ЕК

Дебатът за бъдещото председателство на Европейската комисия не успя да се наложи като водеща тема в репертоара на предизборното говорене. Показателен за това е фактът, че кандидатите за председател на Комисията, излъчени от големите европейски партии, останаха в периферията на медийния интерес. С информационно предимство преди деня на изборите се ползваше досегашният председател на ЕП Мартин Шулц. Кандидатът на ЕНП и главен претендент за поста Жан-Клод Юнкер влезе в централния дневен ред на медиите едва след изборите.

Макар трите дебата между кандидатите за председател на Европейската комисия да бяха отбелязани в новините, те не предизвикаха интерес или дискусия. Дори и в рамките на публицистичните формати на БНТ – „Още от деня”, „Панорама”, „Референдум” национализирането на големите европейски теми надделяваше.

5. Тематично разнообразие

Доминиращ новинарски фон на кампанията бяха събитията в Украйна. Съотношението в отразяването на темата „Украйна” и темата „Избори” е 2:1. Трета по акумулиран медиен интерес от началото на годината до края на месец май беше енергийната тема.

В новинарския разказ за Украйна се откроиха няколко водещи страни: Русия, ЕС и САЩ. Самата Украйна беше представяна не толкова като автономен субект, колкото като сцена на разгръщане на събитията и като обект на политики от страна другите три фактора. В пиковите си моменти медийният драматизъм рисуваше картината на нова Студена война. В този контекст, фокусът на българските новинарски сайтове беше преди всичко върху Русия. Не Украйна, а именно Русия се превърна в център на коментари и полемично отношение. Про- или антируското звучене ясно прозираше не само в репликите на политици, но и в начина, по който самите медиите рамкираха новините.

До този момент водещите онлайн медии демонстрираха по-големи симпатии към западно-европейските политики.

Тенденцията за сегментиране на обществото на русофили и русофоби, както отбелязват в блогосферата, е изключително тревожна и не бива да бъде пренебрегвана, не само заради прекомерното нагнетяване на обществено напрежение и разделение, но и защото е в противоречие с европейската ориентация на България.

В отразяването доминираха повтарящи се заглавия и информации с ниска новинарска стойност - доказателство за значително платено отразяване и безкритично препечатване на официално спусканата информация от партийните пресцентрове.

6. Обща оценка за кампанията

В информационните потоци от началото на януари до края на май 2014 г. прозира една интересна особеност – рециклиране на вече случили се мотиви, ключови думи и новинарски стратегии. По този начин възпроизвеждането е не само принципно, но и конкретно. Резултатът – колаж от информационни кръпки, пораждащи асоциации за предишни процеси и събития. Дори и новопоявилите се герои, роли и сюжетни линии внесоха познати усещания в информационния пастиш.

Медиите съдействаха за апатията и алиенацията на гласоподавателите, като позволиха да бъдат „опитомени” с парите, предназначени за политическа реклама, вместо да изпълнят ролята си на куче-пазач на обществения интерес.

За периода преди изборите се откроиха три режима на отразяване: пропагандно, манипулативно и псевдоаналитично. Видим бе отказът да бъдат зададени важните въпроси, които да активизират гражданската енергия и да стимулират волята за промяна.

В кампанията за Евроизбори 2014 беше официализирана тенденцията към срастване на сферите на медиите и политиката. Това порочно сливане се легитимира именно през полето на лайфстайла. Тласъкът бе даден от Николай Бареков и Росен Петров чрез участието им в светското предаване „Поверително от NL” по ТВ7. Имплицитният извод от участието им би следвало да е, че добрият журналист автоматично се превръща в добър политик. Подобно прехвърляне на качества от „четвъртата власт” (журналистиката) към политиката (където властта е напълно реална, а не контролен орган, както би трябвало да е при медиите) означаваофициално заличаване на границите между двете сфери. Нещо повече, в подобен контекстжурналистиката може да се мисли като трамплин за политическа кариера. Тенденцията за открито сливане на политика и медии става още по-опасна с оглед на факта, че се легитимира през понятието за професионален лайфстайл: успехите в едната област (рейтингът) заслужават доверието на избирателите в другата.

Жълтите ежедневници помагат за сриването на недоверието в институциите, подкрепят или противопоставят силните на деня (Сергей Станишев и Николай Бареков) и необезпокоявано агитират читателите с програмните си и идеологични разбирания за предизборната кампанията и участниците в нея. Единственото позитивно развитие от тази тенденция би било повишаването на доверието на читателите в таблоидите и запазване на нишата в печатния бранш.

Общият тон на предизборната кампания в полето на политическата реклама беше по-скоро позитивен. Най-активни в политическата реклама бяха „Коалиция за България” и ББЦ. ГЕРБ беше слабо активна. Като предпочитан подход в рекламните послания се очерта изтъкването на предимствата на собствената политика и отхвърлянето (директно, индиректно) на политиката на опонента. До такава тактика прибягаха БСП, ББЦ, ДПС и други по-малки партии.Главен герой на кампанията беше жителят на малкия град, който трудно преживява и до когото не достигат европейските постижения на страната ни, поради което изпитва носталгията по недалечното соцминало.

В обществените и специализирани медии национализирането на големите европейски теминадделя над експертното говорене. Въпреки възможността за информиран избор на гласоподавателите, вотът за ЕП се оказа номинален.

Единствено твърдата защита на европейските ценности при грубата медийна манипулация в клипа на партия „Атака” може да се сметне за успех на институциите и „четвъртата власт” при европеизирането на предизборната кампания.

Изборите присъстваха в медия сферата като изключително, решаващо важни. Но в никой случай като европейски избори. Европейските теми изплуваха само доколкото имат някакъв директен досег с родния бит и вътрешнополитическия живот (Еврофондовете, евентуални санкции и наказателни процедури, енергийната политика, казусът „Южен поток” и т.н.). В същото време други теми, които ще дефинират европейския проект в следващите години, се появяваха тук-там в границите на статистическата случайност. Причините за това са три: липсата на квалифицирана журналистика от такъв тип, с мотивиран интерес към европейските процеси и в състояние да ги приближи до родната публика, да ги направи важни; принципната и структурна незаинтересованост на медиите от темите на Европа - тъй като медиите в България обслужват своите феодални политико-икономически донори, то техният основен интерес е грижата за конюнктурните възпаления на тези донори, които нямат нищо общо с далечните европейски проблеми, а се приближават повече до селско-махленския манталитет; прочитът на тези избори като вътрешни.

Вижте мониторинговите доклади и анализи на Фондация "Медийна демокрация" на страницата: Медиен мониторинг: Евроизбори 2014.

Гражданска инициатива за свободни и демократични избори

Очаквайте финален мониторингов доклад на ГИСДИ.

Можете да прочетете нашите текущи доклади тук:

Печат