ГИСДИ Медиен мониторинг. Предварителен доклад 18.03.2017    

     Защо публикуваме този доклад?
 
     ГИСДИ Медиен мониторинг работи от кампанията за избори на членове на Европейски парламент от Република България през 2014 г. Приетият тогава Изборен кодекс ‘2014 за първи път в историята на демократична България формулира права и задължения на доставчиците на медийни услуги в предизборна кампания и съответно вмени правомощие на Централната избирателна комисия (ЦИК) да контролира дейността им.
     От тогава до днес (2014-2017) – вече в 5 предизборни кампании, правим наблюдение относно законосъобразността на дейността на доставчиците на медийни услуги:

• в помощ на ЦИК, която има задължение да контролира, а контролът предполага надежден и оперативен мониторинг;
• в услуга на политическите партии, коалиции и инициативни комитети, чиято основна арена на предизборна борба са медиите;
• в полза на медиите, за да са сигурни, че са равнопоставени в конкуренцията на политическия предизборен пазар;
• с грижа за  избирателите и техния информиран избор;
• с остра гражданска ангажираност в каузата свободни и демократични, честни и прозрачни избори. 

     Основен принцип на медийния мониторинг на ГИСДИ е: „наблюдаваш – регистрираш – сигнализираш”.
     Наблюдаваме дейността на медиите в предизборна кампания, а също и как ЦИК (РИК, ОИК) осъществяват правомощието си да контролират медиите. Регистрираме не просто отделни прояви и явления в изборния процес, а по-обобщено – тенденциите в поведението на медиите и контролиращите ги институции в предизборната кампания. Сигнализираме избирателните комисии и други институции за прояви на неспазване и пренебрегване на изборното законодателство. Предупреждаваме навреме, обобщаваме в обхвата на цялостния изборен процес, представяме в свой аналитичен доклад. Предлагаме и съответни законодателни промени в Изборен кодекс, както и нормативни промени в методическите указания на ЦИК.
     Публикуваме този предварителен доклад от медиен мониторинг „Парламентарни избори ‘2017” в средата на изборната кампания. Целта ни е да поставим навреме няколко тревожни въпроса и казуса, които могат да бъдат решени в полза на законността, честността и прозрачността на изборния процес. Критиката ни не е самоцелна, а е конструктивна. Представяме и добри практики, които могат да служат за пример в следващите 2 седмици от кампанията.
 
     ОБЩИЯТ НИ ИЗВОД е, че вече 5-та предизборна кампания не малко от доставчиците на медийни услуги се отнасят не с необходимото уважение към нормите на Изборния кодекс, вменяващи им определени ясни задължения.
     Ако по време на първата кампания с нов Изборен кодекс – Евроизбори ‘2014, предположението, че не са запознати със законодателството и оправданието, че е необходимо време, за да привикнат да го спазват изглеждаха приемливи, то днес – след специални усилия от ГИСДИ да информираме 200 медии за техните задължения, след над 140 сигнала от ГИСДИ за нарушение на ИК от медии, след съответни установени нарушения от страна на ЦИК и някои РИК, след натрупващия се опит от 4 избора – подобно оправдание е недопустимо, опитите за оневиняване звучат несериозно.
     До момента (12.03.2017) сме подали над 40 сигнала за неспазване от медии на изискванията към тях в Изборен кодекс. Регистрираните от нас основания за подаване на сигнали са далеч повече.

 

Тук е мястото, с уважение специално да благодарим на доставчицити на медийни услуги, които  спазват изискванията на ИК в тяхната предизборна работа. Има не малко такива.      Има медии, които след наши сигнали не само коригират начина си на работа, но и ни търсят за съответна консултация. Отзоваваме се с готовност.

     По отношение работата на ЦИК и РИК наблюдаваме закъсняло регистриране в публичния регистър на подадени сигнали. Към 12 март 2017 г. ЦИК е регистрирала в публичния регистър на жалби и сигнали всички получени сигнали. Но има проблем: това регистриране е направено с голямо закъснение спрямо датата на подаване на сигналите.
     Как да си обясним това закъсняващо публикуване?
     Може да се мисли, че то е индикатор за колебание у ЦИК дали да осигури пълна прозрачност и публичност на изборния процес или да не прави усилия в тази посока – специално що се отнася до участието на медиите в изборния процес. 
     Още повече ни тревожи фактът, че до 12 март ЦИК не е издала решение по нито един от подадените сигнали от ГИСДИ. Всички са оставени за сведение.

 

Виждаме, че ЦИК се произнася с решения. Но само по избрани сигнали от СЕМ, не по всички техни. Това е видно в Регистъра.      ЦИК до тук 2 пъти се е самосезирала за нарушения от страна на доставчици на медийни услуги.      Но е странно и неприемливо пренебрежителното отношение към сигналите от ГИСДИ. Надяваме се, че това е недоразумение в пренапрегнатата обстановка, а не е някакво специално отношение.

     По повод на 4 от сигналите на ГИСДИ вместо решение ЦИК е изпратила писма до доставчиците, уведомявайки ги, че не са спазили ИК.
     Приемаме тази форма на реакция, но тя е подходяща за началото на изборния процес – в периода след издаване Указа на Президента за насрочване на изборите до официалното начало на изборната кампания. Но се опасяваме, че такава мека форма на дипломатичност в горещата фаза на изборната кампания не е ефективна. По-скоро подсказва на медиите и техните собственици, че ЦИК ще има щадящо отношение и няма да използва своите императивни функции.
     Обръщаме внимание, че ЦИК е длъжна да се произнася с решение по всеки от получените сигнали и жалби. Не с писма, а с решения! При това в съответен срок.
     Подмяната на решенията чрез уведомителни писма е неприемливо. Не бихме желали някой да отправи към ЦИК обвинение, че точно този орган демонстрира неспазване и пренебрежение към изрични и ясни разпоредби в Изборен кодекс.
     ЦИК от изборната 2014 г. натрупа съответен процедурен опит. Досега отношенията между ГИСДИ и ЦИК са били коректни и плодотворни. Благодарим за това. Но тази година ние сме притеснени. Не бива да се отстъпва от положителната практика досега.
     Районните избирателни комисии (РИК) реагираха по различен начин на подадените от нас сигнали. Някои от тях своеволно разчитат по различен начин законовите текстове, има случаи на тълкувания, които по същество ги анулират като действие. Една от причините е липсата на съответно методическо указание от ЦИК към РИК, и съответно обучение на членовете на РИК.
     Като анулират разпоредбите на Изборен кодекс спрямо задълженията на медиите и техните доставчици, някои РИК по същество поставят в неравнопоставеност доставчиците на медийни услуги, с регистрация на територията на съответните РИК – ощетяват изрядните медии и привилегироват нарушаващите Изборния кодекс.
     Методиката за работа по сигнали на РИК относно участието на медиите в изборния процес е много разнообразна. Лошото е, че в някои случаи се стига до абсурди. Не е ли време ЦИК да издаде методически указания за работа по сигнали и жалби за нарушения от страна на доставчици на медийни услуги? Задаваме този въпрос и настояваме пред ЦИК още от 2014 г.
     Движението по сигналите на ГИСДИ постави остро въпроса за прецизността на законовите формулировки. Както видяхме до тук не само между отделните РИК, но и вътре в ЦИК има разногласие в прочита на определени членове от Изборния кодекс. Това задължително изисква съответни промени в Изборния кодекс, за да бъде гарантирана равнопоставеността на доставчиците на медийни услуги в предизборната кампания.

 

Специално благодарим на РИК 16 Пловдив-град. За адекватната и навременна реакция по наши 3 сигнала. По сигналите РИК Пловдив се произнася с решение, 24 часа след получаването им.      За същото време успява да ги регистрира в публичния си регистър и да публикува решенията на интернет страницата си.      И още нещо – веднага след получаване на сигналите от ГИСДИ, потвърди  пред нас получаването им с обратен имейл. Това е нормалната практика, според нас.

-----------------------------------------------------------

Изтеглете пълния доклад в PDF формат от линка по-долу.
 

Медиен мониторинг на ГИСДИ

2 Mb (pdf)

свали