Печат Печат
НОВИНИ
26 дни преди изборите: ГИСДИ председателства Граждански борд за свободни и прозрачни избори 08.09.2014
26 дни преди изборите ГИСДИ председателства заседание на Граждански борд за свободни и прозрачни избори. 

Председателят на ГИСДИ проф. Михаил Мирчев води заседанието на Граждански борд за свободни и прозрачни избори към МС днес. В дневния ред са включени теми с повишен обществен интерес: медиите по време на предизборната кампания; има ли кух обем в избирателните списъци - отговор от Министерство на вътрешните работи.

Отразяване на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги

 
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Нашият мониторинг започна веднага след началото на изборната кампания. Той е ориентиран в две посоки. Ние следим дали електронни и печатни медии и онлайн издания публикуват своите договори с участниците в изборите. Може би ще ви е интересно да кажа, че към днешния момент най-големите български телевизии не са публикували такива договори, макар че платено съдържание тече видимо по част от тях. Това е нещо, което според мен Асоциацията би могла също да се намеси по отношение на изпълнение на законодателството. Знаете, че всеки един сключен договор трябва да бъде публикуван в тридневен срок, не договор, а неговото съдържание в структуриран вид, както междувпрочем това беше препоръка именно на АБРО. Към момента, това задължение не се изпълнява. Частично се изпълнява от големите печатни медии и ежедневници, но традиционно имаме проблеми с вестници като „Монитор“ и „Телеграф“, които две кампании по ред абсолютно не публикуват нито тарифи, нито договори. Ние не знаем дали те изобщо предлагат платено съдържание, но така или иначе са медии, които не се ангажират нито към едното, нито към другото условие предварително да обявят тарифа и впоследствие да кажем ако сключат договори да ги обявят.
Също сериозно стои проблемът с обявяване на договори, но може и да няма такива сключени. Там, това трябва в самия мониторинг да го посочи с онлайн изданията. Но по отношение на телевизиите проблемът към днешна дата е доста видим.

ВАНЯ НУШЕВА (“АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ“): Аз бих искала да подкрепя констатациите на колегите от други неправителствени организации, които извършват мониторинг на предизборната кампания.
„Асоциация „Прозрачност без граници“ извършва мониторинг на няколко ключови изисквания, които медиите би следвало да спазват с оглед гарантирането на прозрачност на финансирането на предизборната кампания. Всъщност правилата за оповестяване на тарифите, за публикуване на договорите с участниците в предизборната кампания не са самоцел. Те са средство, за да може аудиторията да си състави ясна картина за това какви реални средства и по какъв начин се включват в кампанията със своите финансови ресурси партиите, коалициите и инициативните комитети. Междинните резултати от наблюдението, което „Прозрачност без граници“ извършва показват, че от 180 медии национални, регионални, местни медии в цялата страна, едва 37.7 % са изпълнили изискването за публикуване на тарифите за отразяване на предизборните кампании.


ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ (СЕМ): В продължение на това, което казаха колегите до тук, защото ние също осъществяваме мониторинг, който вече е изискване по Закон от предишните избори, на базата на споразумение с ЦИК и в някакъв смисъл за целите и на тяхната дейност. Част от този мониторинг, разбира се, е спазването на изискванията за прозрачност на тарифите и договорите в необходимите срокове, така че Съветът е на ниво междинен доклад на мониторинга. Ще има списък така да се каже на нарушилите. Видя се, че когато не се случва, това не води до някаква кой знае до каква реакция и сега се вижда, че е деморализирана в това отношение колегията. За съжаление, ние трябва да я морализираме по пътя на санкциите, така че ще изпълним този ангажимент. Това е във връзка с тарифите и договорите. При това миналия път имаше тенденция договорите да се качват по неразбираем начин. Те се качват на сайтовете, обаче от тези договори, нечетливи, трудно е да се ориентираш, така че да имаш яснота за тези именно финансови обеми, които са съпоставими с платената част от кампанията.
Друга много важна характеристика на нашия мониторинг и цел е следеното - обозначаването в електронните медии разбира се само, защото ние само с това се занимаваме, на платената част от кампания. Такава тенденция има от миналите избори с ясно обозначаване, така че зрителите и слушателите във всеки един момент да знаят дали тези послания стигат на базата на редакционна независимост и журналистически избор или стигат в резултат на финансови възможности, което променя в много голяма степен въобще възприятието, както знаем. Платена, значи нежурналистическа, защото платена, купена журналистика така да се каже няма. И възвръщането на ролята на журналистиката в предизборната кампания е особена цел и на СЕМ и чрез мониторинга, който осъществяваме сега, тя по някакъв начин се инструментализира тази цел. 


КАТЯ МИХАЙЛОВА (ГИСДИ): Конкретните ни въпроси са: на срещата между премиера Близнашки, ЦИК и СЕМ - ЦИК казва, че ще засили мониторинга по време на кампанията и че наблюдава дали медиите, дали доставчиците публикуват в законовите срокове своите тарифи. По този повод искам да попитам ЦИК - как те осъществяват това наблюдение, освен мониторинга, който прави СЕМ, как те наблюдават всички останали други медии, как регистрират евентуалните неспазвания на Изборния кодекс и каква превенция правят срещу евентуални неспазвания на Изборния кодекс? Защото тук под превенция разбирам един допълнителен аспект от информационно разяснителната кампания на ЦИК. На същата среща Мария Стоянова – член на СЕМ, казва от името на СЕМ – ще се стремим и ще направим всичко възможно да има ред по време на предизборната кампания. Ред по време на предизборната кампания според нас означава всяко едно нарушение, дори преди то да бъде извършено, да бъде указано на доставчика какво следва да направи. А когато имаме констатирано нарушение, то доставчикът да получи своето указание или своята санкция. Искам да ви кажа, че ние сме подали до момента до 16 регионални избирателни комисии сигнали за непубликувани оферти, а също така и сигнали за качеството на публикуваните оферти, защото медиите не трябва да публикуват само цени, но също и условия, при които предоставят своите медийни услуги. Имаме отговор от 9 от тях, очакваме още 5 отговора. Сигналите са подадени на 28 август, на 3 и 4 септември. Сами разбирате, че срокът за отговор вече е отдавна изтекъл. Пуснали сме сигнал и до ЦИК по повод непубликувани оферти в медиите, все още нямаме отговор по този сигнал. Сигналът е датиран 28 август. Същият сигнал що се отнася до радио и телевизия е пуснат и до СЕМ. И тъй като доцент Лозанов е тук, вероятно той ще каже защо още нямаме отговор по сигнала, който ви пуснахме за непубликувани оферти.
Колеги наблюдатели, нашата цел е непросто да наблюдаваме и да казваме „тук има нарушения“. Нашата цел като наблюдатели на медиите в изборния процес е когато видим някакво нарушение веднага да сигнализираме контролиращите органи. В случая за регионални медии това са РИК, а за национални медии това е ЦИК. Благодаря.

Мъртви души в избирателните списъци

МВР, зам. министър ФИЛИП ГУНЕВ
Към 1 септември 2014 година ние имаме активни лични карти, надяваме се на живи хора, 6 милиона 769 хиляди.
Към тези 6,769 хиляди, които имат лични карти има още 51 хиляди граждани със зелени паспорти. Също така имаме 14 252души, които имат само паспорт, те нямат лична карта. Има и други числа, които вие ще видите, например че имаме граждани 89 хиляди души, които са с изтекла лична карта, неподновена, с изтекъл срок. Тези хора може и да са в страната, но може и да са извън страната, това не го знаем.
Имаме 78 хиляди души, които просто не са си извадили лична карта. Имат право, но не са си извадили, като това са лица над 18 годишна възраст, които никога не са подали такава молба.
В сравнение с 2011 година техният брой е почти наполовина. През 2011 година имаме 141 хиляди такива граждани над 18 годишна възраст, които имат право, но не са си извадили карти.
Какво ни казват тези данни в сравнение със списъците, които „ГРАО” има, но най-вече в сравнение с данните от преброяването на Националния статистически институт, за това таблицата, която съм ви изпратил включва данните за 2011 година и за 2014 година. Аз исках за имаме и към 2011 година, когато е направено преброяването, за да е ясно, че поне 600 хиляди граждани, които имат лична карта и са в избирателните списъци със сигурност живеят извън страната поне.
Могат да се правят различни сметки, за това съм дал този списък, тази сравнителна таблица. Подготвени са още една, две такива сравнителни таблици, ако някой има интерес и за гражданите над 14 годишна възраст, която включва и тази бройка, но там по-скоро  социологически е интересът колко българи живеят извън чужбина, отколкото конкретната информация, която ни интересува. Това, което е със сигурност, че разликата със списъците на „ГРАО” е съвсем малка, тоест пренебрежимо малка и тя е обяснима. Когато прибавим и лицата с изтекли лични карти или има 19 хиляди, които са с изгубени или невалидни. Между сега и изборният ден ще имаме още 7 800души, които ще навършат 18 годишна възраст и ще имат право на лична карта, но така или иначе няма 1 милион липсващи гласове. Нямаме „мъртви души”, имаме реални хора и имаме няколко стотин хиляди реални хора, които живеят извън страната, но те имат лични карти и могат във всеки един момент да решат да отидат да гласуват. 



 

Стенограма от заседание на Граждански борд за свободни и прозрачни избори, 8 септември 2014, председател: проф. Михаил Мирчев, ГИСДИ 168 Kb (docx) свали

Печат Печат


» НОВИНИ